ИСТОРИЯ

1948

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

Началото

През май 1948 г. се постига споразумение между футболистите на „Септември“ и физкултурния колектив „Чавдар“ за обединение под името „Септември“ при ЦДВ. Избран е и Управителен съвет на новото дружество в състав: почетен председател – генерал-лейтенант Георги Дамянов, тогава министър на Народната отбрана; председател – генерал-майор Боян Българанов; заместник-председател – полковник Ташев, Петър Михайлов, Александър Вълчев и Любчо Кралев. Избрани са и петима членове. На 5 май 1948 г. се подписва Учредителния договор и това става рождената дата на дружество „Септември“ при ЦДВ.

Шампионски старт

Борбата за шампионската титла започва през месец май и завършва в началото на септември 1948 г.

Първият официален мач на „Септември“ при ЦДВ е на 19 май 1948 г. на стадион „Юнак“ срещу най-стария софийски футболен клуб „Славия“. Срещата завършва с равенство – 1:1. Съгласно жребия, черервените гостуват на „Априлов“ (Габрово). Постигната е победа с 2:0, голмайстори: Стойне Минев и Кирил Богданов. Реваншът се играе на стадион „Народна войска“. Победата с 4:0 изпраща тима на полуфинал.

Следват срещите на „Септември“ при ЦДВ със „Спартак“ (Варна). Първият мач, на който домакини на варненци, донася победа на отбора ни с 2:1.

Вторият полуфинал се играе в София на претъпкан стадион, с над 25 000 зрители. Отново победа за „Септември“ при ЦДВ с 4:1.

Началото

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

1950

Митичният отбор на Крум Милев

Десети октомври, 1948 година, стадион „Юнак“. Септември при ЦДВ побеждава 2:0 Черноморец Бургас с голове на Димитър Миланов – Пижо в 42 и 55 минути в първия си мач от новосформираната елитна Републиканска футболна дивизия (РФД).

Треньор продължава да бъде Христо Нелков – Ринджата, подпомаган от дългогодишния капитан Нако Чакмаков и бившия футболист  на софийския Шипка – Антон Кузманов – Доньо.

Ръководството на ЦСКА в лицето на полковник Иван Мирски обаче търси нов подходящ треньор – млад, бивш известен футболист с добра подготовка. Спира се на бившия играч на Славия, ЖСК (Локомотив София) и националния отбор Крум Милев – Палаврата. В края на 1948 година двамата заедно с друг известен футболист Стоян Орманджиев – Пашата завършват  в Москва тамошната професионална треньорска школа. Така на 1 април 1949 година със заповед на Централния дом на войската (отборът се води юридически към него) Крум Милев става първият щатен треньор в историята на ЦСКА.

Крум Милев (на снимката) има забележителна състезателна кариера. Рожба е на школата на Ботев София, с който през 1935 г. печели тогава престижната Купа на Софийската община – „Улпия Сердика“. От 1936 до 1939 година е играч на Славия, с който става шампион през 1936 и 1939 година. От 1940 до 1948 година играе за ЖСК, преименуван на Локомотив София. Шампион е с него за 1940 и 1945 година. Носител на националната купа за 1948 година (като играещ треньор).

Крум Милев се проявява като умел педагог и далновиден стратег. Почувствал подкрепа на военното ръководство, той смело твори и новаторства. Веднага въвежда без алтернатива по две тренировки на ден. Пръв нарежда минимум едномесечни предсезонни лагери в планина – Боровец или Пампорово.  Отборът трябва да бъде колектив с всички черти на едно семейство.

Започва тотално обновление и от шампионите за 1948 година остават само трима състезатели, които стават стълбовете на бъдещия хегемон. В защита Манол Маналов – Симолията, в халфовата линия Стефан Божков – Стевето, в атака Димитър Миланов – Пижо.

За два шампионата (1948-49 и 1950) са привлечени неизвестни футболисти, които пасват отлично на бъдещия непобедим армейски тим. Вратарят Георги Найденов идва от Спартак София. От провинцията пристигат защитниците Кирил Ракаров, Георги Цветков и Георги Енишейнов, халфовете Никола Ковачев и Атанас Цанов, нападателите Крум Янев, Петър Михайлов и Стефан П. Стефанов. От столицата идват бъдещите легенди Иван Колев и Панайот Панайотов – Гацо.

Треньорът избира личности, но с осъзнато чувство, че колективът е над всичко. Така само за две години изгражда отбор, който играе изключително задружно, със силни крила, фалшив централен нападател в лицето на Гацо Панайотов, силна халфова линия, желязна защита и прекрасен вратар.

Като умел педагог Крум  Милев изгражда честни отношения с играчите. В едно свое интервю споделя: „Аз ръководех и направих така, че да покажат на терена онова, което умеят най-добре. Най-големият ми личен успех с отбора е, че успях да извлека от всеки това, което най-много умееше“. Особено при селекцията Крум Милев работи с перспектива. Именно затова се задържа цели 16 години начело на ЦСКА, с който печели 11 шампионски титли и 4 национални купи. Рекорд, който трудно може да бъде подобрен.

Първият си успех Крум Милев постига през шампионата на 1951 година. След две поредни титли на Левски (тогава под името Динамо) ЦСКА налага волята си. Изненадващо основен съперник във въпросния сезон е не Левски, а Спартак София., воден от Любомир Ангелов – Старото.

Армейците изпреварват само с една точка съперника. В 22 мача записват 18 победи, само едно реми и 3 загуби при впечатляващата голова разлика 62-7. В допълнение към титлата голмайстор номер 1 на шампионата става Димитър Миланов – Пижо с 13 попадения. За първи път е спечелена и националната купа. На финала за успеха 1:0 бележи отново Пижо Миланов, а съперник е Академик София с треньор Любомир Петров – Боби и Васил Спасов – Валяка в състава.

Този успех е дело на треньорите Крум Милев и Нако Чакмаков, играчите Георги Кекеманов, Стефан Геренски, Георги Цветков, Манол Манолов, Георги Насев, Ганчо Василев, Георги Енишейнов, Кирил Ракаров, Стефан Божков, Ангел Миланов, Панайот Панайотов, Петър Михайлов, Димитър Миланов, Стефан Т. Стефанов, Михаил Янков, Гаврил Стоянов, Гочо Русев, Атанас Цанов и Пейчо Пеев.