Вдигане на тежести ЦСКА - ИСТОРИЯ

Вдигане на тежести ЦСКА - ИСТОРИЯ

Затвори

Щангите са един от най-силните спортове в рамките на ЦСКА през годините. Армейският клуб е произвел десетки шампиони в тежката атлетика, които донесоха слава на клуба и на България на най-големите международни форуми. Само на Олимпийски игри щангистите на ЦСКА имат спечелени шест златни медала.

Безспорно най-значим принос има легендата на родната тежка атлетика Нораир Нурикян, който става двукратен олимпийски шампион. По-късно е удостоен с орден „Стара планина І степен", а през 1994 година е приет в Залата на славата на Международната Федерация по Вдигане на тежести. Първият спорт, с който Нурикян започва да се занимава е баскетбол. Прекалено ниският му ръст не му позволява да постигне успехи в играта с оранжевата топка. Един ден Нораир и двама негови приятели решават да отидат до залата за вдигане на тежести, където е забелязан от легендарният български треньор Иван Абаджиев. Набитото око на Старшията веднага вижда огромния потенциал на Нурикян и му предлага да започне тренировки.

След като се уволнява от казармата, щангистът е приет в Националната спортна академия, където треньор е Абаджиев. През 1969 година Нурикян постига първия си международен успех, след като взима бронз от Европейското първенство и заема пето място на Световното. През 1971-ва той печели сребърен медал от Европейското и бронзов на първенството на планетата. За съжаление, при подготовката на националния отбор за Летните олимпийски игри през 1972 година, Нораир чупи костица в дясната си китка и не може да тренира. Геният на Иван Абаджиев се проявява и той решава Нурикян само да кляка с щанга на раменете, без да вдига уреда над главата си.

Нораир Нурикян успява да вземе участие на Олимпиадата, а в неговата категория за фаворит е смятан състезателя от СССР Дито Шанидзе. Грузинецът побеждава в изхвърлянето с малка преднина пред българския щангист. Тогава Абаджиев казва на Нурикян, че шампион ще стане онзи, който има по-силен характер и по-бистър ум. За да спечели златото, Нораир се нуждае от вдигане на 157,5 килограма - тежест, която той не е вдигал дори на тренировка и която всъщност би била нов световен рекорд. Нурикян се качва на подиума и вдига щангата, която му носи първата олимпийска титла и първа за страната ни във вдигането на тежести. От двете движения той постига рекордните за категорията му 402,5 килограма.

След Олимпиадата, Нораир Нурикян печели сребро и бронз от Европейското, без да е добре подготвен. От 1976 година сливналията се връща в своята категория и печели Европейска титла. На Летните олимпийски игри през същата година е спечелена и втората му титла, при което Иван Абаджиев се разплаква, тъй като неговото момче носи втория медал в щангите за България, който за щастие е отново златен.

Друга фундаментална фигура на армейските щанги е Андон Николов, който се състезава в категория до 90 кг. Спортната му кариера започва ударно през 1972 г. когато само за няколко месеца успява да спечели златото от Олимпиада и световно първенство. Медиите го наричат „неочаквания шампион". Николов поставя по време на дългата си кариера шест световни и девет олимпийски рекорда, а във визитката му личат още два сребърни и два бронзови медала от световни първенства. След края на кариерата си той дълги години е помощник-треньор на националния отбор, воден от легендарния Иван Абаджиев, а през 2004-а е избран за президент на Българската федерация по вдигане на тежести - пост, който заема до 2007-ма.

Неделчо Колев стартира своята кариера в ЦСКА и до нейния край вдига само за червените. Той е двукратен световен и двукратен европейски шампион в категория до 75 кг. С червеното трико той има и редица победи на родния подиум. Неделчо Колев приключва състезателната си кариера на 27-годишна възраст, след като печели бронзово отличие на олимпиадата в Москва. Във визитката му има и званията заслужил майстор на спорта и заслужил треньор.

Златна диря в щангите оставя и Йордан Митков, който печели олимпийско злато за България на игрите в Монреал през 1976. За съжаление това остава и единствената му олимпийска титла, защото заболяване от хепатит преди игрите в Москва слага ранен край на кариерата му. За няколкото години на подиума Митков поставя 12 световни и 3 олимпийски рекорда и освен титлата в Монреал печели и европейското първенство през 1979.

През 80-те години армейските щанги намират своя нов лидер - Асен Златев, който дълги години доминира в световен мащаб в категории до до 75 и до 82.5 кг. Асен Златев дебютира на Олимпиадата в Москва, където става първи, а в същата година печели и Световното първенство. Следват златни медали от европейско първенство (1982, 1984, 1985) и сребърни (1981,1983). Световен шампион през 1986 г. и сребърен медалист (1983, 1985). Носител на приза „Златен килограм". Поставя 20 световни рекорда.

Нено Терзийски е един от щангистите, записал със златни букви своето име във вдигането на тежести. След като завършва спортното училище в Русе, той се озовава в школата на ЦСКА и оттам тръгва пътят му към върха. Като състезател Нено Терзийски има три световни титли - 1983, 1985 и 1987 и четири европейски - през 1983, 1984, 1985 и 1986, както и четвърто място на олимпиадата в Барселона през 1992 година.

През 1991 година на европейското първенство в Полша Иван Чакъров, който има редица отличия от големи форуми, става златен медалист. Две години по-късно Иван Чакъров печели бронзов медал на първенството на Стария континент, но в същата 1993 година той стига и до световния връх. Така ЦСКА дава на България едни от най-ярките щангисти, които донасят на страната ни световна слава. В наши дни тежката атлетика продължава да се развива в ЦСКА, като фокусът е насочен към млади таланти, които да върнат позагубения през 21 век блясък на този славен спорт.