History – CSKA Sofia

21

31

1948
1951
1952
1954
1955
1956
1957
1958
1959
1960
1961
1962
1966
1969
1971

1972
1973
1975
1976
1970
1981
1982
1983
1987
1989
1980
1992
1997
2003
2005
2008

4

В своята 75-годишна история ЦСКА винаги е блестял. Не само заради трите звезди – атестат за спортните успехи у нас, но и заради паметните мачове в Европа и спечелените европейски битки, заради именитите шампиони, заради големите личности, формирани на Армията и оставили своя отпечатък в „червения“ клуб, заради качествата, наследени от храбрите български армейци. От създаването си през 1948 г. и първия славен футболен тим пътят е предначертан: ние сме ЦСКА. Родени за величие.

1948

Началото

През май 1948 г. се постига споразумение между футболистите на „Септември“ и физкултурния колектив „Чавдар“ за обединение под името „Септември“ при ЦДВ. Избран е и Управителен съвет на новото дружество в състав: почетен председател – генерал-лейтенант Георги Дамянов, тогава министър на Народната отбрана; председател – генерал-майор Боян Българанов; заместник-председател – полковник Ташев, Петър Михайлов, Александър Вълчев и Любчо Кралев. Избрани са и петима членове. На 5 май 1948 г. се подписва Учредителния договор и това става рождената дата на дружество „Септември“ при ЦДВ.

Отбор на ЦСКА за 1948-ма:
На общата снимка от ляво – на дясно, прави: Борислав Футеков, Стефан Божков, Нако Чакмаков, Мишо Манов – организатор, Никола Божилов, Димитър Цветков, Тодор Такев, Джино Александров; клекнали:Манол Манолов, Стефан Геренски, Стойне Минев, Никола Божилов, Димитър Миланов, Кирил Богданов.

Шампионски старт

Борбата за шампионската титла започва през месец май и завършва в началото на септември 1948 г.

Първият официален мач на „Септември“ при ЦДВ е на 19 май 1948 г. на стадион „Юнак“ срещу най-стария софийски футболен клуб „Славия“. Срещата завършва с равенство – 1:1. Съгласно жребия, черервените гостуват на „Априлов“ (Габрово). Постигната е победа с 2:0, голмайстори: Стойне Минев и Кирил Богданов. Реваншът се играе на стадион „Народна войска“. Победата с 4:0 изпраща тима на полуфинал.

Следват срещите на „Септември“ при ЦДВ със „Спартак“ (Варна). Първият мач, на който домакини на варненци, донася победа на отбора ни с 2:1.
Вторият полуфинал се играе в София на претъпкан стадион, с над 25 000 зрители. Отново победа за „Септември“ при ЦДВ с 4:1.

Нако Чакмаков в ръцете на феновете на армейците

Финал

„Септември“ при ЦДВ срещу „Левски“ (шампион през последните две години). Спортно-техническата подготовка на тима се води от капитана на отбора Нако Чакмаков, а физическата издържливост – от популярния български боксьор Константин Николов (Замората).

Първият двубой е на 5 септември, на стадион „Юнак“. Под ръководството на главния съдия Борислав Каменски, „Септември“ при ЦДВ губи с 1:2.

Срещата реванш за финала е на 9 септември 1948 г. на стадион „Юнак“. Съдия на срещата е Стефан Данчев. „Септември“ при ЦДВ излива в състав Стефан Геренски, Борислав Футеков, Манол Манолов, Димитър Цветков, Никола Алексиев, Нако Чакмаков (капитан), Димитър Миланов, Стойне Минев, Стефан Божков, Никола Божилов, Кирил Богданов. Армейците постигат победа с 3:1, която им носи златните медали и първата шампионска купа!

Победния гол за червените отбелеязва капитана на отбора Нако Чакмаков, в последната минута на мача.

1950

Митичният отбор на Крум Милев

Десети октомври, 1948 година, стадион „Юнак“. Септември при ЦДВ побеждава 2:0 Черноморец Бургас с голове на Димитър Миланов – Пижо в 42 и 55 минути в първия си мач от новосформираната елитна Републиканска футболна дивизия (РФД).

Треньор продължава да бъде Христо Нелков – Ринджата, подпомаган от дългогодишния капитан Нако Чакмаков и бившия футболист на софийския Шипка – Антон Кузманов – Доньо.

Ръководството на ЦСКА в лицето на полковник Иван Мирски обаче търси нов подходящ треньор – млад, бивш известен футболист с добра подготовка. Спира се на бившия играч на Славия, ЖСК (Локомотив София) и националния отбор Крум Милев – Палаврата. В края на 1948 година двамата заедно с друг известен футболист Стоян Орманджиев – Пашата завършват в Москва тамошната професионална треньорска школа. Така на 1 април 1949 година със заповед на Централния дом на войската (отборът се води юридически към него) Крум Милев става първият щатен треньор в историята на ЦСКА.

Крум Милев (на снимката) има забележителна състезателна кариера. Рожба е на школата на Ботев София, с който през 1935 г. печели тогава престижната Купа на Софийската община – „Улпия Сердика“. От 1936 до 1939 година е играч на Славия, с който става шампион през 1936 и 1939 година. От 1940 до 1948 година играе за ЖСК, преименуван на Локомотив София. Шампион е с него за 1940 и 1945 година. Носител на националната купа за 1948 година (като играещ треньор).

Крум Милев се проявява като умел педагог и далновиден стратег. Почувствал подкрепа на военното ръководство, той смело твори и новаторства. Веднага въвежда без алтернатива по две тренировки на ден. Пръв нарежда минимум едномесечни предсезонни лагери в планина – Боровец или Пампорово. Отборът трябва да бъде колектив с всички черти на едно семейство.

Започва тотално обновление и от шампионите за 1948 година остават само трима състезатели, които стават стълбовете на бъдещия хегемон. В защита Манол Маналов – Симолията, в халфовата линия Стефан Божков – Стевето, в атака Димитър Миланов – Пижо.

За два шампионата (1948-49 и 1950) са привлечени неизвестни футболисти, които пасват отлично на бъдещия непобедим армейски тим. Вратарят Георги Найденов идва от Спартак София. От провинцията пристигат защитниците Кирил Ракаров, Георги Цветков и Георги Енишейнов, халфовете Никола Ковачев и Атанас Цанов, нападателите Крум Янев, Петър Михайлов и Стефан П. Стефанов. От столицата идват бъдещите легенди Иван Колев и Панайот Панайотов – Гацо.

Треньорът избира личности, но с осъзнато чувство, че колективът е над всичко. Така само за две години изгражда отбор, който играе изключително задружно, със силни крила, фалшив централен нападател в лицето на Гацо Панайотов, силна халфова линия, желязна защита и прекрасен вратар.

Като умел педагог Крум Милев изгражда честни отношения с играчите. В едно свое интервю споделя: „Аз ръководех и направих така, че да покажат на терена онова, което умеят най-добре. Най-големият ми личен успех с отбора е, че успях да извлека от всеки това, което най-много умееше“. Особено при селекцията Крум Милев работи с перспектива. Именно затова се задържа цели 16 години начело на ЦСКА, с който печели 11 шампионски титли и 4 национални купи. Рекорд, който трудно може да бъде подобрен.

Първият си успех Крум Милев постига през шампионата на 1951 година. След две поредни титли на Левски (тогава под името Динамо) ЦСКА налага волята си. Изненадващо основен съперник във въпросния сезон е не Левски, а Спартак София., воден от Любомир Ангелов – Старото.

Армейците изпреварват само с една точка съперника. В 22 мача записват 18 победи, само едно реми и 3 загуби при впечатляващата голова разлика 62-7. В допълнение към титлата голмайстор номер 1 на шампионата става Димитър Миланов – Пижо с 13 попадения. За първи път е спечелена и националната купа. На финала за успеха 1:0 бележи отново Пижо Миланов, а съперник е Академик София с треньор Любомир Петров – Боби и Васил Спасов – Валяка в състава.

Този успех е дело на треньорите Крум Милев и Нако Чакмаков, играчите Георги Кекеманов, Стефан Геренски, Георги Цветков, Манол Манолов, Георги Насев, Ганчо Василев, Георги Енишейнов, Кирил Ракаров, Стефан Божков, Ангел Миланов, Панайот Панайотов, Петър Михайлов, Димитър Миланов, Стефан Т. Стефанов, Михаил Янков, Гаврил Стоянов, Гочо Русев, Атанас Цанов и Пейчо Пеев.

1952 - Третата титла и две победи над Левски

Състав на ЦСКА през 1952: Стефан Божков – 22 участия (8 гола), Димитър Миланов – 21 (8), Панайот Панайотов – 21 (5), Георги Цветков – 21, Манол Манолов – 21, Георги Енишейнов – 20, Иван Колев – 18 (3), Гаврил Стоянов – 18 (1), Стефан Стефанов -17 (2), Михаил Янков – 14 (3), Георги Кекеманов – 12, Крум Янев -11 (2), Стефан Геренски – 10, Ангел Миланов – 9 (2), Петър Михайлов – 8 (3), Атанас Цанов – 6, Кирил Ракаров – 5.

През 1952 отборът на ЦДНВ успява за първи път да дублира своята титла. Така ЦДНВ окончателно се утвърждава като водещият футболен хегемон в България. Тази ситуация ще продължи с едно единствено изключение през цялото десетилетие. Златните медали са спечелени от почти същия състав, който триумфира е в предходното първенство. Основен конкурент този път е съставът на Спартак София, който успява да държи армейците под напрежение почти до самият край на шампионата. Забележителното е, че в онзи период силите в А група са били изключително изравнени и разликата между първия и осмия е само 12 точки. ЦДНВ губи само две срещи в общо 22 изиграни кръга, което в онези години е страхотно постижение. Вечният съперник Левски пък е победен и в двата шампионатни сблъсъка с 3:1 и 1:0.

За Купата на съветската армия представянето не е чак толкова добро и армейците не съумяват да повторят дубъла си от предходната година.

Именно през 1952 се създава традиция да се отпечатват футболни програми за срещите на армейския отбор. ЦДНВ е инициатор и на клубните печатни издания в България.

В отбора се създава силно ядро, ръководено от капитана д-р Стефан Божков, който през сезона взима участие във всички мачове. С една среща по-малко са Димитър Миланов, Панайот Панайотов, Георги Цветков, Манол Манолов. Започват да се налагат имената на Иван Колев и Крум Янев.

1953 - Първенство, в което ЦСКА играе без своите национали

Състав на ЦСКА за сезон 1953: Георги Кекеманов, Георги Енишейнов, Георги Цветков – Буч, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Димитър Димитров, Петър Панагонов, Панайот Панайотов, Христо Цанев, Стефан Т. Стефанов, Михаил Янков, Петър Михайлов , Атанас Цанов, Ангел Миланов, Найден Найденов, Тодор Тодоров, Крум Янев, Иван Колев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов. Старши треньор на отбора е Крум Милев.

ЦСКА играе през сезон 1953 в доста странна формация, която се променя драстично в хода на сезона. На практика армейците са принудени да играят с два коренно различни състава в първата и втората част на първенството. Футболната федерация взема ексцентричното решение да вкара националния отбор в А група. Съвсем логично всички водещи играчи на армейците са извикани в този отбор, а ЦСКА участва под името „Отбор на софийския гарнизон“. Без своите най-силни футболисти ЦСКА не успява да се пребори за титлата, която отива у вечния съперник. Въпреки това обаче този сезон остава паметен в историята. На 23 септември 1953 година „червените“ разбиват Левски с 5:0, като това е първата „петица“, която ЦСКА записва в най-големия мач в българския клубен футбол. Попаденията са дело на: Кирил Ракаров (вкарва със своя специалитет – тупалка от много далеч), Иван Колев, Михаил Янков, Димитър Илиев (автогол) и Крум Янев. Ето някои интересни фрагменти от онези позабравени времена. Това 5:0 за ЦСКА идва в първото Вечно дерби, което „сини“ и „червени“ играят на Националния стадион „Васил Левски“. Съоръжението в центъра на София отваря врати през същата 1953 и в следващите десетилетия именно на него се изиграват редица незабравими двубои. Според старите разкази във важните и напечени мачове на трибуните на „Васил Левски“ са се стичали над 70-75 хиляди зрители.

През 50-те години тимът на ЦСКА е толкова силен, че е без конкуренция по родните терени, а е смятан и за един от силните отбори на Стария континент. Не случайно в онези дни националният отбор (бронз от Мелбърн’56) е съставен почти изцяло от армейски играчи. Левски отнася пет гола, а според съвременниците на тогавашния футбол всички съперници на „червените“ им се молили приятелски да не им вкарват повече от 2-3 гола – за да не стават за смях пред хората и в очите на жените и гаджетата.

1954 - 1959: Началото на рекорден брой поредни титли, няколко дубъла и първите мачове в Европа

През 1954 ЦДНА поема лидерството в класирането още от първия кръг и не отстъпва първото място до самия край на шампионата. В крайна сметка четвъртата титла е завоювана с комфортен аванс от 7 точки при система от 2 точки за победа и една за реми, а в хода на първенството са отбелязани 76 гола в 26 мача, което прави по близо три попадения на мач.

В турнира за Купата на Съветската армия ЦДНА също доминира и така армейците стигат до първия дубъл в историята на клуба. Във финалния мач е победен отбора на Славия с 2 : 1 с два гола на Димитър Миланов.

1955-а бележи петата титла на ЦДНА и втората поредна от общо деветте през периода. Армейците отново имат за основен конкурент състава на Славия, който в онези години играе под името „Ударник“. Състезателите на ЦДНА обаче не допускат никакви изненади и в края на сезона имат повече от солиден аванс пред своя преследвач.

През 1955-а ЦСКА успява да спечели Купата на съветската армия за втори пореден път и така прави два последователни дубъла в България. Червените громят по пътя към финала и стигат до убедителни успехи срещу ДНА Хасково, Локомотив Пловдив и Ботев. Последният съперник е Спартак Пловдив. В редовното време се стига до равенство 2:2, но в продълженията ЦСКА вкарва нови три попадения и така печели трофея.

В олимпийската 1956-а година ЦДНА отново доминира във вътрешното първенство. А група е съкратена на 12 отбора, а в крайното класиране армейците за трети пореден път са със златото, докато среброто традиционно отива у вечния съперник. ЦДНА отново демонстрира изключително резултатен футбол и армейските нападатели бележат общо 46 гола в 22-та мача от първенството.

Голямото събитие на годината обаче е дебютът на ЦСКА на европейската сцена. Армейците участват за Купата на европейските шампиони, която се провежда за втори път. В първия кръг жребият изправя ЦДНА срещу румънския Динамо Букурещ. Още първият мач на европейската сцена остава завинаги в историята и Динамо е пометен с 8:1 в София. В реванша румънците постигат победа с 3:2, но напред продължава родният шампион. В четвъртфиналите съперник е друг балкански гранд – Цървена звезда. ЦСКА и сърбите си разменят по една победа 2:1 за армейците в София и загуба с 1:3 в Белград, и Цървена звезда продължава напред в турнира.

През 1957-а ЦДНА продължава да гази наред в България. Завоювана е четвърта поредна титла, която е седма във витрината на клуба. За разлика от предишните сезони, обаче армейците този път трябва да треперят до последно за златните медали. В крайното класиране преднината пред Локомотив София е само една единствена точка, а интригата около първото място се задържа буквално до последния кръг. Сезон 1957 е един от най-оспорваните в цялата история на А група, а подгласникът Локомотив дори печели повече победи в първенството, но в крайна сметка отстъпва, защото ЦДНА допуска само три загуби за целия сезон.

Сезон 1958 е поредният, който е белязан от реформи в българския футбол. Федерацията решава най-накрая да прекрати въведения пет години по-рано експеримент със сезон пролет-есен и се връща към класическия формат есен-пролет. Поради тази причина през годината се играят две първенства. Първото от тях е съкратено само до пролетен дял и се състои от 11 кръга. ЦДНА отново става шампион с 18 точки, като по този начин печели пета поредна титла пред вечния съперник, който остава със среброто. През лятото пък започва второто първенство за годината, което завършва през следващата година.

1958 е паметна и с европейското участие на ЦДНА. Още в първия кръг армейците срещат Атлетико Мадрид и изиграват епични мачове с дюшекчиите, които по това време са един от най-силните отбори в Европа, а в редиците им блестят футболни майстори като Вава. В първия мач на „Висенте Калдерон“ Атлетико побеждава с минималното 2:1. Две седмици по-късно в София ЦДНА успява да победи именития съперник с гол на Гацо Панайотов. Тогавашните правила на УЕФА не дават предимство на головете на чужд терен и поради това се играе трети мач в Женева. В него при скандално съдийство Атлетико и ЦДНА завършват наравно с голове на Крум Янев и Вава, а Георги Найденов влиза в историята като пази цяло второ полувреме със счупено рамо. Съгласно регламента в третия мач се играят продължения, в които Атлетико отбелязва 2 гола и успява да се класира напред.

Сезон 1958-1959 завършва с шеста поредна титла на ЦДНА. Отборът, който е заедно вече близо десетилетие демонстрира своя познат силен футбол и не оставя никакви съмнения в превъзходството си. ЦДНА завършва първенството на цели шест точки пред Славия. И така добавя поредния трофей във вече пълната клубна витрина. Вечният съпертик е победен и в двете срещи, като червените не допускат дори попадение във вратата си и записват чисти победи с 2:0 и 1:0.

1960

1960 - 1964: Рекордната серия от 9 поредни титли, редовно участие в ЕКТ и краят на ерата Крум Милев

През сезон 1959-1960, ЦДНА стига до седма поредна титла в А група. Този път подгласник е софийският Левски, който обаче в нито един момент не успява да застраши хегемона в българския футбол. В крайна сметка през пролетта на 1960-а ЦДНА има четири точки преднина и впечатляваща голова разлика. В Европа пък ЦДНА се сблъсква за първи път с Барселона. След изключително оспорван мач в София е постигнато равенство 2:2, но силите на ЦДНА не достигат за нищо повече на този етап и след реванша в столицата на Каталуния армейците напускат турнира на шампионите след загуба с 2:6. Единствената горчилка за годината идва в Купата на Съветската армия, където армейците не успяват по изключение да направят нищо запомнящо се.

През сезон 1960-1961 ЦДНА стига до осма поредна титла в А група. Подгласник отново е Левски, а този път разликата в класите е повече от очевадна. Армейците завършват сезона с преднина от сензационните за онази епоха 10 точки, а нападението на ЦДНА отбелязна средно по два гола на мач в първенството. В 26-те мача от А група са допуснати само 4 ремита и 4 загуби.

Годината е паметна и със станалото вече традиционно участие в Европа. За Купата на европейските шампиони е елиминиран Ювентус след загуба в Италия с 0:2 и историческа победа с 4:1 в София. В първия мач в Торино Юве бързо повежда с 2:0 с голове на Лайодиче и Сивори, но така и не успява да стигне до трето попадение. Въпреки това италианците са сигурни в успеха без да подозират какво ги чака в София пред 50 000 екзалтирани привърженици. ЦСКА излиза в състав Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Стоян Кошев, Панталей Димитров, Никола Ковачев, Иван Ранков, Никола Цанев, Панайот Панайотов, Димитър Якимов, Иван Колев. Ковачев открива още в 19 минута, но до почивката така и не се случва нищо повече. След паузата обаче армейците изнасят истинска лекция на своя именит съперник. ЦСКА вкарва нови три гола чрез Ковачев, Панайотов и Цанев, а силите на Юве стигат само за почетно попадение на Николе в самия край на мача, което вече няма как да предотврати елиминирането. Във втория кръг жребият противопоставя ЦДНА на шведския Малмьо. Първият мач в Малмьо е загубен с 0:1. В София червените се втурват в бурни атаки от първата минута, но в крайна сметка стигат само до 1:1 и така отпадат от надпреварата.

Състав на ЦСКА за сезон 1961-1962: Иван Ранков, Никола Цанев, Димитър Якимов, Панайот Панайотов, Иван Колев, Васил Романов, Антон Кръстев, Богомил Мартинов, Георги Найденов, Петър Алексиев, Кирил Ракаров, Манол Манолов (капитан), Стоян Кошев, Никола Ковачев, Панталей Димитров, Христо Андонов (Итко), Петър Петров, д-р Стефан Божков (треньор) и Крум Милев (старши треньор)

През сезон 1961-1962 ЦДНА стига до рекордната девета поредна титла в А група, като този път авансът е 6 точки, а втори е пловдивския Спартак, който по-това време изживява най-силния период в историята си. Извън титлата обаче в клуба се случват други, много по-важни събития. ЦДНА се обединява с „Червено знаме“ и на сцената за първи път се появява името ЦСКА с добавка „Червено знаме“. Успоредно с тази трансформация започва и подмяна на поколенията в състава, която в последствие ще доведе до редица трусове. Много по-важната промяна обаче е създаването на детско-юношеска школа към клуба, която тепърва ще ражда едни от най-големите имена на родната футболна сцена.

В Европа представянето обаче не е толкова добро. ЦДНА не успява да повтори изявите си от предходната година и отпада още в квалификационния кръг от Дукла Прага след 4:4 в София и загуба с 1:2 в Прага.

За Купата на съветската армия пък е записан резултат 13:0 в първия кръг срещу отбора на П.Бонев (Перущица).

Сезон 1962-1963 е преломен за ЦСКА. Силното поколение на деветте поредни титли постепенно слиза от голямата сцена, а заместниците все още не са готови за нови подвизи. Резултатът е трето място в крайното класиране, където армейците отстъпват на пловдивските Спартак и Ботев. Единствената малка утеха е, че вечният съперник е в още по-голяма криза и остава на далечното шесто място в крайното класиране.

В европейски план есента на 1962 ще се запомни с паметния успех над Партизан. Гробарите са победени и в двата мача и са отстранени с общ резултат 6:2. В Белград пък е постигната историческа победа с 4:1. В следващия кръг ЦСКА среща Андерлехт и отстъпва на белгийския гранд след два изключително оспорвани мача, в които армейците стигат до 2:2 в София, но после губят с 0:2 при гостуването в Белгия.

Сезон 1963-1964 е един от най-трудните в цялата история на ЦСКА и бележи краят на ерата Крум Милев. Отборът така и не успява да намери своето лице и завършва на немислимото 11-то място в крайното класиране. Именно в този мрачен сезон се появява и първият чуждестранен треньор в историята на клуба. Това е руснакът Григорий Пинайчев, който успява в някаква степен да стабилизира нещата и ЦСКА все пак се измъква от зоната на изпадащите, в която прекарва голяма част от първенството.

Състав на ЦСКА за сезон 1964-1965: Никола Цанев (капитан), Стоян Йорданов, Иван Василев, Борис Гаганелов, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Борис Станков, Иван Колев, Ев. Каменов, Янко Кирилов, Аспарух Никодимов, Никола Маринчев, Стоичко Пешев, Стоян Стоянов, Васил Романов, Евден Каменов, Иван Зафиров, Янко Кирилов, Цветан Атанасов.

1965 - 1969: Нов възход и началото на две легенди на ЦСКА

Сезон 1964-1965 е малко по-добър от предходния. ЦСКА обаче все още не може да намери своя нов шампионски облик и това се вижда и от крайното класиране, където армейците остават на нетипичната за тях четвърта позиция. Въпреки това голямата криза от предходната година е преодоляна и тимът започва постепенно да влиза в ритъм и да намира своето ново лице, което съвсем скоро ще грейне не само на родния, но и на европейския небосклон.

Това се вижда най-ярко в турнира за Купата на Съветската армия, където ЦСКА успява да спечели трофея след драматична победа с 3:2 над Левски във финалния сблъсък.

Сезонът ще се запомни и с дебюта на Димитър Пенев, който е една от най-ярките фигури в историята на ЦСКА.

Състав на ЦСКА за сезон 1965-1966: Стоян Йорданов, Евден Каменов, Аспарух Никодимов, Борис Станков, Иван Колев, Димитър Якимов, Борис Гаганелов, Янко Кирилов, Йордан Филипов, Стоян Стоянов, Христо Маринчев, Кирил Райков, Димитър Пенев, Васил Романов, Никола Цанев (капитан), Стоян Орманджиев (старши треньор).

Сезон 1965-1966 е паметен за ЦСКА в много отношения. След дълго прекъсване армейците отново са първи в България и се завръщат на традиционното за тях място с поредната титла в А група. На хоризонта вече изгряват новите звезди на ЦСКА и на българския футбол, като привлеченият година по-рано от Локомотив София Димитър Пенев става лидер на отбора и го повежда към първата титла от три години насам. В последствие именно Пенев ще стане една от най-ярките фигури в цялата история на клуба и като играч и треньор ще вземе участие и в трите полуфинала на ЦСКА на международната сцена.

През 1965-а ЦСКА се завръща и на европейската сцена, където армейците изиграват паметни мачове с Борусия Дортмунд. След загуба в Германия с 0:3 ЦСКА прави истински фурор в реванша и бие с 4:2, като само липсата на спортен шанс пречи на армейците да преодолеят германския тим.

Големият удар през 1966 е в Европа, където на старта на кампанията жертвата е Слиема от Малта, като двете победи се приемат за нещо рутинно. В първия кръг обаче съперник е Олимпиакос и тук именно армейците за първи път загатват какво ще последва. Гръцкият шампион е победен и в двата мача, като в София е постигната чудесна победа с 3:1, а в Атина отново ЦСКА бие, този път „само“ с 1:0. На осминафиналите се пада полският Гурник Забже, който е отстранен трудно въпреки гръмката победа в София с 4:0. На реванша червените губят с 0:3, но с общ резултат 4:3 продължават напред. Така ЦСКА за първи път достига до четврътфинал в най-престижния европейски турнир. Съперник е серевноирландският Линфийлд, който преди това е отстранил Волеренга и шампиона на Люксембург Арис. Двата мача са изключително напрегнати и след 2:2 в Белфаст ЦСКА успява да бие с 1:0 в София и така за първи път в историята се класира на полуфинал за КЕШ. Препятсвието е пълният със световни звезди отбор на Интер. Първият мач в Милано завършва с изключително изгодно реми – 1:1. Същият резултат се повтаря обаче и на реванша в София и така по тогавашните правила се налага да се изиграе трети решителен сблъсък. Жребии определя мача да се играе в Болоня /Италия/. Плейофът също е на кантар през цялото време, но в крайна сметка звездите на Еленио Ерера успяват да спечелят с 1:0 и така мечтата за финал в Европа остава нереализирана.

През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната. Тази купа е и най-масивният трофей печелен някога от роден клуб и може да бъде видяна в Музея на спортната слава на ЦСКА на стадион „Българска армия“.

През лятото на 1968 ЦСКА за втори път в историята си се обединява със „Септември“ и приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Именно този ход слага началото на нова златна ера в историята на клуба, който в следващите две десетилетия ще доведе до най-големите успехи на европейската сцена.

В ЦСКА е привлечен и голмайсторът на Берое Петър Жеков, който в последствие ще запише името си със златни букви в историята на армейския тим.

Сезон 1968-1969 е първият, който ЦСКА играе под новото си име. Армейците се връщат веднага на върха и стават шампиони със седем точки преднина пред вечния съперник. Тази титла маркира края на бурния и противоречив период на краткотрайни възходи и големи спадове, характерни за 60-те години. Титлата е подплатена и с триумф за Купата на съветската армия, която по онова време играе ролята на национална купа. Така ЦСКА завършва 60-те години с дубъл и слага началото на нов период на червена доминация, който ще изведе клуба и до серия от международни триумфи, които ще му донесат прозвището „Убиец на шампиони“.

1970

Нов златен период в историята

През сезон 1970-1971 ЦСКА отново става шампион, като това е първата от три поредни титли на червените. Като ново попълнение е привлечен Божил Колев от състава на Черно море, който в следващото десетилетие става един от основните стълбове в ЦСКА. Самото първенство протича безкрайно оспорвано и в крайна сметка ЦСКА триумфира на финала с равен брой точки с втория Левски-Спартак, като решаваща се оказва головата разлика.

ЦСКА участва в турнира за Купата на носителите на национални купи. В първия кръг съперник е финландският Хака, който е буквално размазан в София с 9:0, което е и най-голямата победа в Европа и до момента. На реванша ЦСКА отново бие, този път с 2:1. Следващият съперник е английският Челси, който тогава изживява един от най-силните си периоди. Армейците изнасят два изключително силни мача, но отсъпват и в двата двубоя с по 0:1 и така са елиминирани от европейската сцена.

ЦСКА стартира сезон 1971-1972 с малко кадрови промени. Привлечени са Дремсизов от Черноморец, Стоил Трънков от Марица и Тодор Симов, а Боби Станков прекратява своята състезателна кариера. Като цяло се разчита на ядрото, което в последните години доминира в България. През сезона ЦСКА няма никакви проблеми в А група и печели 26 победи в 34 мача. Така армейците стават убедителен шампион с 8 точки аванс пред вечния съперник. Спечелена е за пореден път и Купата на съветската армия. На финала силният тогава отбор на Славия е буквално разгромен с 3:0. Жеков открива резултата, а с два гола на Марашлиев победата добива класическо измерение.

За Купата на европейските шампиони ЦСКА с лекота елиминира албанския Партизани Тирана след две победи с 3:0 в София и 1:0 в Тирана. Във втория кръг съперник е португалският Бенфика. В Лисабон армейците отстъпват с минималното 1:2, което оставя сериозни шансове за реванша. На стадион „Васил Левски“ голове така и не падат и ЦСКА и Бенфика завършват при нулево равенство, което праща напред в турнира лисабонските орли.

След края на сезона армейците са поканени на престижния приятелски турнир „Жуан Гампер“ в Барселона. На 22 август ЦСКА побеждава домакините с 2:0 с голове на Димитър Пенев и Димитър Марашлиев в 61 и 68 минута. На финала червените се сблъскват с отбора на Борусия Мьонхенгладбах, който в онези години диктува модата на германския футбол. В състава на Борусия личат имената на истински легенди като Юн Хайнкер, Райнер Бонхоф и головата машина Гюнтер Нетцер. Срещата се развива разностойно. Борусия повежда с гол на Руп, но Аспарух Никодимов изравнята още преди почивката. Нетцер отново дава аванс на Борусия с гол от дузпа, а Хайнкес увеличава преднината на немците на 3:1. Буквално в следващата атака Димитър Пенев връща един гол. Нови попадения така и не са отбелязани и Борусия успява да стигне до трофея. При награждаването Гюнтер Нетцер вдига купата „Жуан Гампер“ с екип на ЦСКА в знак на признание към софийските армейци.

Димитър Пенев с Купата на Съветската армия (ЦСКА Септ. знаме 2:1 Берое)

Сезон 1972-1973 се оказва паметен в много отношения. ЦСКА завоюва поредната титла, а към нея добавя и Купата на съветската армия, която е спечелена след драматичен финал с Берое. В Европа нещата също вървят нагоре. ЦСКА среща в първия кръг гръцкия Панатинайкос и става участник в един от най-големите куриози в европейската футболна история. Двата отбора си разменят победи с по 2:1 и така на реванша в Атина се стига до изпълнение на дузпи. При тях руският съдия допуска фрапантна грешка при броенето на резултата и обявява ЦСКА за победител, въпреки че все още има теоретична възможност за обрат. Естествено, гърците веднага подават контестация, а УЕФА насрочва трети решителен мач отново в Атина. В този сблъсък ЦСКА демонстрира по-високата си класа и побеждава с голове на Петър Жеков и Божил Колев.

Мачът в Атина стига до дузпи, след изпълнени 4 дузпи от гърците и 3 от армейците, резултата от двата мача е 5:6 за ЦСКА, в това време треньорът на ПАО Пушкаш поздравява Манол Манолов за победата и прибира отбора си в съблекалните. Съдията Липатов прекратява изпълненито на дузпите и обявава ЦСКА за победител. Треньорът на Панатинайкос Ференц Пушкаш осъзнава грешката на съдията и спешно праща футоблистите му да се къпят в съблекалнята. Съдията усещайки се за грешката която е направил, се опитал да извика обратно гърците на терена, но Пушкаш му обяснил, че това вече е невъзможно. Армейците правилно отбелязват, че гърците все още имат шанс за победата и остават още 24 часа в гръцката столица, той като е възможно довършването на наказателните удари. Съдиите бързат да излетят от Гърция в посока Москва, но биват задържани при прехвърлянето им в София. Съдията признава за грешката си, а от Панатинайкос подават жалба в УЕФА. След 8 часово заседание УЕФА излиза с решение, мачът е анулиран, а срещата трябва да се преиграе.

Във втория кръг следва първият сбълъсък с тогавашния европейски хегемон Аякс, в който играят световни звезди като Кройф, Неескенс, Крол и Реп. С голове на Сварт, Кайзер и Хаан, Аякс успява да си реши нещата още в София, а попадението на Петър Жеков се оказва недостатъчно за нещо повече от 1:3. Реваншът в Амстердам също е загубен от армейците, този път с 0:3, след два гола на Кройф и един на Бланкенбург.

Сезон 1973-1974 слага край на тригодишната хегемония на вътрешната сцена. ЦСКА отстъпва титлата в България и се задоволява само с Купата на съветската армия, която е спечелена след финал срещу вечния съперник. За сметка на това армейците блестят както никога преди това в Европа и поставят началото на легендата за „Убиеца на шампиони“. В първия кръг за Купата на европейските шампиони без никакви проблеми е отстранен австрийският Сваровски Вакер след 2 победи с общ резултат 4:0. ЦСКА пебеждава с 3:0 в София, а на реванша стига до втори успех с 1:0. Още в следващата фаза съдбата отново изправя ЦСКА срещу Аякс, който в този момент е носител на три поредни титли в най-престижния европейски турнир. След минимална загуба в Амстердам с гол на Пит Кайзер идва и реваншът в София, който слага край на ерата „Аякс“ в Европа. На препълнения стадион „Васил Левски“ ЦСКА изнася най-силният си европейски мач до момента и успява да победи с голове на Димитър Марашлиев в редовното време и Стефан Михайлов в продълженията. Така Аякс е елиминиран.

Следващото препяствие пък е бъдещият носител на трофея Байерн, а армейците правят легендарни мачове с германския колос, който по онова време има състезатели като Франц Бекенбауер и Герд Мюлер. Байерн печели в Мюнхен с 4:1, но в София обратът е близо. ЦСКА в крайна сметка стига само до победа с 2:1, която не се оказва достатъчна за продължаване напред, но публиката на „Васил Левски“ дълго тъжи за пропуснатите възможности през второто полувреме.

Сезон 1974-1975 отново извежда ЦСКА „Септемврийско знаме“ на върха в България. Армейците печелят първото място с една точка аванс пред вечния съперник, а преди сезона легендата Борис Гаганелов слага край на своята славна кариера.

Самият сезон протича противоречиво, а след шестия кръг Манол Манолов заменя Никола Ковачев начело на отбора.

През сезон 1975-1976 ЦСКА „Септемврийско знаме“ успява да дублира титлата си в България. Прези началото на първенството в ЦСКА са привлечени няколко нови играчи, които ще придават облика на тима през следващите години. Сред тях са Цветан Йончев от Ботев Враца и Пламен Марков от Раковски Севлиево.

В ЦСКА е върнат и Ангел Рангелов, който е бил на обиграване в Сливен. Тази година бележи и краят на кариерите на Петър Жеков и Аспарух Никодимов. В Европа още в първия кръг за Купата на европейските шампиони ЦСКА се сблъсква с Ювентус и отново двата тима създават неповторима драма.

Старата госпожа повежда в София, но с късни голове на Георги Денев и Димитър Марашлиев ЦСКА успява да стигне до успех с 2:1. На реванша в Торино отново сблъсъкът е равностоен, но този път късметът е на страната на Ювентус, който вкарва два беозтветни гола в мрежата на Йордан Филипов за крайното 2:0.

Сезон 1976-1977 е преходен за ЦСКА „Септемврийско знаме“. В тима е привлечен Спас Джевизов, а край на кариерата си слага легендарният Марашлиев. Смяната на поколенията води до логичен временен спад и сезонът е сред малкото, в които ЦСКА не успява да спечели никакъв трофей. В А група тимът завършва на второто място, а за КЕШ армейците изиграват два паметни двубой с френския Сент Етиен, които завършват 0:0 в София и загуба с 0:1 при гостуването. Първият мач е изпълнен със сериозни пропуски пред вратата на французите и така ЦСКА пропуска един отличен шанс да добави и този тим към богатата си визитка от отстранени големи европейски отбори.

Сезон 1977-1978 отново е белязан от края на кариерата на голям играч. Преди неговото начало с активния футбол се разделя Димитър Пенев, който е една от иконите на ЦСКА през последните близо 15 години. Пенев става първият български футболист с участия на три световни първенства, а в последствие ще стане и единственият футболен деятел, който има дейно участие във всички значими събития в историята на българския футбол по време на неговата кариера като треньор. Димитър Пенев е участник в полуфиналите срещу Интер, през 1981-ва е помощник-треньор при полуфинала срещу Байерн, а през 1989-та вече като старши треньор извежда ЦСКА до третия и последен засега полуфинал в Европа. Като селекционер на националния отбор Димитър Пенев постига първа победа на световни финали, немислимото четвърто място в света през 1994-та и първото в историята класиране на финали на Европейско първенство през 1996 година.

Самият сезон е доста противоречив за ЦСКА. Европейското приключение в турнира за Купата на УЕФА е кратко след елиминиране от швейцарския Цюрих след загуба 0:1 в Цюрих и равенство 1:1 след продължения в София. Купата на Съветската армия е загубена в драматичен финал от Марек, а титлата става притежание на Локомотив София след очевидно уговорен мач на железничарите с Левски в последния кръг. Така ЦСКА приключва този сезон без трофей.

Сезон 1978-1979, подобно на предходния не се запомня с нищо особено. По-значимите събития се случват в селекцията, където ЦСКА постепенно завършва процеса по смяната на поколенията, а новият шампионски отбор вече добива почти завършен вид.

През сезона ЦСКА отново остава втори в А група, а за Купата на съветската армия тимът се класира едва четвърти. В турнира за Купата на УЕФА обаче се изиграват паметни мачове срещу Валенсия. ЦСКА бие в София с 2:1, като в дълги периоди от мача води с 2:0 преди Солсона да намали преднината на армейците.

На реванша Валенсия бързо повежда, но ЦСКА изравнява буквално при следващата атака. С късни голове на Марио Кемпес, Фелман и Саура Валенсия продължава напред след победа с 4:1. ЦСКА обаче загатва, че има потенциал за нещо повече в Европа и това ще се види ясно през следващите сезони.

Големият трансферен удар е привличането на вратаря Георги Велинов, който в последствие става една от легендите на клуба.

1980

Начало на поредната армейска доминация

Сезон 1979-1980 е белязан от напускането на Божил Колев, който е един от ключовите състезатели през последното десетилетие. Отборът на ЦСКА вече е окомплектован и постепенно набира класа. Това се вижда във вътрешното първенство, където след две „сухи години“ титлата отново става притежание на армейците.

Сезон 1980-1981 е един от най-паметните в цялата история на ЦСКА. Титлата в А група е най-малкият успех, който ЦСКА постига. В състава са привлечени Стойчо Младенов, Ружди Керимов и Ради Здравков. С тях вече селекцията добива завършен вид и успехите не закъсняват. В турнира за Купата на европейските шампиони още на старта ЦСКА се изправя срещу актуалния носител на трофея – Нотингам Форест. Двата мача с англичаните завинаги остават в историята като едни от най-ярките победи на български клуб в Европа за всички времена. С голове на Цветан Йончев и Ружди Керимов ЦСКА успява да победи с по 1:0 и в двата сблъсъка и така не оставя никакво съмнение, че е по-добрият отбор. Особено впечатляващ е реваншът на „Сити Граунд“, където ЦСКА буквално се подиграва с действащия еврошампион. В следващия кръг жертвата е полският първенец Шомберки, който също е победен и в двата мача. ЦСКА печели с 4:0 в София, а на реванша възпитаниците на Аспарух Никодимов стигат до нова победа с 1:0. Съдбата изправя на четвъртфинала ЦСКА срещу бъдещия носител на трофея Ливърпул. В мачовете се повтаря случката с Аякс, който също елиминира ЦСКА при първия сблъсък. „Мърсисайдци“ печелят и двата мача с 5:1 в Англия и 1:0 в София и продължават напред към трофея, който ще вдигнат два месеца по-късно.

Този сезон е паметен и със спечелената първа в историята Купа на България, която е учредена по повод 1300 години от основаването на България. Турнирът се провежда в странен формат, който не се повтаря никога повече в историята, като вместо директна елиминация последният етап е групова фаза с четири участника. ЦСКА печели и трите си мача във финалната фаза и така става първият носител на трофея.

Димитър Пенев с Купата на Съветската армия (ЦСКА Септ. знаме 2:1 Берое)

Сезон 1981-1982 е може би е най-силният в цялата история на ЦСКА. След силната кампания в Европа и отстраняването на Нотингам Форест тимът на Аспарух Никодимов вече е натрупал и класа и самочувствие и резултатите на закъсняват.

Титлата в България е повече от логична, но големите подвизи отново са на европейския килим. Още в първия кръг за КЕШ съперник е испанският шампион Реал Сосиедад, който по това време изживява най-силния период в историята си.

На вратата е Арконада, а в състава на Реал Сосиедад блестят редица звезди. ЦСКА обаче не се стряска от името на съперника и успява да го елиминира след победа в София с 1:0 и реми в Сан Себастиян. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири.

Следващият съперник е северноирландският Гленторан. След 2:0 в София следва драматичен реванш, в който ЦСКА пада със същия резултат, а класирането е узаконено в продълженията с гол на Альоша Димитров.

На четвъртфинала съперник отново е стар познайник – Ливърпул, който е и актуален носител на трофея. Този път сблъсъкът няма нищо общо с предходната година. ЦСКА губи минимално на „Анфийлд“ 0:1, а реваншът в София е една от златните страници в историята на червения клуб. С гол на Стойчо Младенов се стига до продължения, в които отново той бележи втория гол, който класира ЦСКА за втори път в историята на европейски полуфинал и за втора поредна година е елиминиран действащият европейски клубен шампион.

Полуфиналите срещу Байерн са не по-малко драматични от тези срещу Интер през 1967г. В първия мач в София ЦСКА за 18 минути вкарва три попадения и финалът изглежда съвсем близо. Голмайсторите са Георги Димитров, Цветан Йончев и Радослав Здравков от дузпа, а вероятният ход на мача обаче стряска дори състезателите на ЦСКА и Байерн стига до частичен обрат. В крайна сметка ЦСКА успява да спечели мача с 4:3 след още едно попадение на Йончев. Реваншът в Мюнхен завършва 4:0 за Байерн, но реално е напълно отворен до самия край, като първото попадение пада минута преди почивката. Така е изпуснат може би най-реалният шанс за участие на европейски финал.

Георги Димитров вкарва на Байерн

Сезон 1982-1983 отново е силен за ЦСКА. В „А“ група е спечелена трета поредна титла, която узаконява доминацията на славния тим от началото на 80-те години. На европейската сцена отново са записани златни мачове. В първия кръг за КЕШ съперник е френският шампион Монако. ЦСКА постига нулево реми при гостуването си в Ница, а на реванша в София отново се стига до драмата на продълженията. В тях прошка за французите няма и с голове на Радослав Здравков от дузпа и на Стойчо Младенов, армейците добавят още един голям скалп на силен европейски тим в своята вече богата колекция.

Следващото препяствие е друг европейски гранд – Спортинг Лисабон, а сблъсъците отново са паметни. В София се стига до 2:2 след като ЦСКА на два пъти повежда в резултата чрез Спас Джевизов и Стойчо Младенов. Реваншът в Лисабон отново е равностоен, а червените изпускат редица изгодни положения, а мачът завършва 0:0, след като Радослав Здравков в последната минута удря гредата, оставен сам срещу вратаря на зелено-белите. В крайна сметка ЦСКА напуска турнира заради допуснатите повече голове в София.

След трите изключително успешни сезона, които са най-големият връх в историята на ЦСКА, следва и логичният спад, който води до „сухия“ откъм трофеи сезон 1983-1984. В „А“ група червените стигат до второто място, въпреки че до последния момент са в борбата за титлата.

Подобно е положението и в турнирите за двете купи, където армейците не успяват да се преборят за златото.

В Европа положението е малко по-добро. В първия кръг за КЕШ по изключително драматичен начин е отстранен кипърският Омония. ЦСКА бие с лекота в София с 3:0 и всички се готвят за лесен реванш в Никозия. Нищо подобно обаче не се случва и Омония прави един от най-силните мачове в историята си. Крайният резултат е 4:1 за кипърците и само умелите намеси на Георги Велинов и голът на Цветан Йончев в 22-та минута предотвратяват сензацията.

Във втория кръг съперник е италианският Рома. ЦСКА губи минимално и двете срещи с по 0:1 срещу пълния със звезди опонент, а у феновете остава горчивото усещане за пропусната възможност за нещо повече.

1984-1985: Разформироването

Сезон 1984-1985 е изключително драматичен. В Европа ЦСКА отново елиминира своя стар познайник Монако, който се превръща в истински абонат на армейците. Във вътрешен план ЦСКА остава на второ място в „А“ група, но за разлика от предишната година вече е сериозен претендент за първото място. Отборът успява да спечели с лекота Купата на Съветската армия, като по пътя към трофея буквално громи своите съперници, а на финала армейците постигат безапелационно 4:0 срещу Черно море.

ЦСКА„Септемврийско знаме“ победи Черно море (Варна) с резултат 4:0 във футболна среща от Финал на Купа на Съветската армия 1984/85 играна на 9 май 1985 г. на стадион „Васил Левски“ в/във София. Голмайстори за Армейците са Лъчезар Танев (16′), Георги Славков (18′ и 59′) и Стойчо Младенов (58′).

19 юни 1985 г. - Кървавият финал

Капитанът на ЦСКА е награден с купата на България

Голямата драма настъпва в турнира за Купата на България. ЦСКА печели купата на България и така нареченият „кървав финал“ завършил с бой и кавги между двата отбора. По решение на ЦК на БКП двата отбора са разформировани. Титлата на Левски е отнета и присъдена на Ботев (Пловдив), същата е и съдбата на спечелената от ЦСКА купа на България. На мястото на двата отбора се създават нови, които вече не са ведомствени към министерството на народната отбрана и министерството на вътрешните работи. Наследник на ЦСКА е „Средец“, а на Левски-Спартак е „Витоша“. Доживотни наказания получават Боби Михайлов, Емил Велев, Пламен Николов, Емил Спасов и Христо Стоичков, както и ръководителите и треньорите на отборите. За по-малки периоди са наказани и Васил Тинчев, Костадин Янчев, Наско Сираков и Мирослав Байчев.

Пред над 30 000 души на националният стадион „Васил Левски“ армейците са в серия от седем поредни загуби от Левски и са крайно решени да я спрат. Започват много силно и настървено в мача, а сините, които туко що са си осигурили титлата, решават че отново ще са краен победител и не са особено концентрирани. В 26-тата минута Георги Славков излиза зад гърба на Николай Илиев и поема центрирана топка от половината на армейците, сините спират да играят и искат фаул за игра с ръка. В същото време Славков прострелва Борислав Михайлов, а съдията посочва центъра 1:0 за ЦСКА.През първото полувреме армейците имат пет точни удара във вратата на сините, срещу само един в тяхната.

Второто полувреме започва с натиск на сините, но те бързо са попарени, при една атака на червените в 54-ата минута Пламен Марков навлиза в наказателното поле и е фаулиран на границата на наказателното поле. Илия Войнов прехвърли стената и топката се оплете в далечният ъгъл на Михайлов. Само 5 минути по-късно Марков успява да преодолее двама защитници на сините с двоен пас с Войнов, навлиза в наказателното поле и стреля, Михайлов успява да избие, топката попада във Войнов, който е съборен в наказателното поле от Пламен Николов. Съдията посочва бялата точка, а левскарите се вкупчват около съдията, а Борислав Михайлов дори си позвобяла да го блъсне няколко пъти. Георги Славков бие в долният десен ъгъл на Боби Михайлов, той успява да избие. Веднага след това нова атака в армейците, но Михайлов успява с мъка да избие удара на Славков.

Изнервени от протичането на мача сините стават по-груби, а Пламен Николов дори се опитва да удари с юмрук Славков в центъра на терена. В 74-тата минута отново Николов влиза изключително грубо в крака на Радослав Здравков и му разкъсва пръсеца. Здравков е заменен, а на Николов е показан червен картон. Минути след това Янчев прави груб фаул срещу Емил Спасов, който го хваща за гушата, оформя се меле в което се включва и Христо Стоичков, който от своя страна изблъсква Спасов. Съдията Яшаров дава червени картони на Спасов и Янчев. В 83-тата минута Сираков навлезе в наказателното поле и се строполи без да е докосван от Стоичков, който бе близо до него. Съдията свири пресилена дузпа, а Сираков оформи крайният резултат. След края на мача Борислав Михайлов отново блъска съдията в търсене на саморазправа. Армейците са наградени с купата, а в тунела Стоичков и Велев си разменят неприлични реплики.

Христо Стоичков се включва в разправията след фаула на Костадин Янчев и отговора на Емил Спасов.

На следващия ден след заседание на ЦК на БКП двата отбора са отделени от спортните клубове и разформировани, а на тяхно място се създават нови футболни клубове, които не са ведомствени, купата на ЦСКА е отнета, а титлата на Левски е присъдена на Ботев (Пловдив). Двата отбора са извадени от първенството. Христо Стоичков и други състезатели са извадени от футбола до живот. В крайна сметка наказанията на състезателите са отменени няколко месеца по-късно, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“ и се разделя с част от звездите си. Армейците успяват да си върнат името чак през 1990-та. Тогава на клуба е върната и отнетата от ЦК на БКП Купа на България.

"Средец" и началото на новия супертим

ЦСКА изживява трудно решението за разформироването на клуба. Новият Средец не може да разчита на редица ключови играчи от предходните сезони, а и е отделен от военните. Така клубът изпада в логична криза и завършва на четвърто място в „А“ група.

Представянето в двете купи е по-успешно. За Купата на България ЦСКА достига финал, който губи от вечния съперник с 1:2, който по това време се нарича Витоша.

Трофей все пак е спечелен в този преходен сезон и тя е Купата на Съветската армия. ЦСКА стига до финален сблъсък с Локомотив София, който печели с 2:0 с голове на младите звезди Христо Стоичков и Любослав Пенев.

Поради инцидентите от предходната година ЦСКА не участва в европейските турнири през този сезон.

След трусовете от 1985-1986 ЦСКА вече под името ЦФКА Средец отново се връща на върха. Под ръководството на Димитър Пенев израства ново изключително поколение начело с атомното трио Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. ЦСКА става убедителен шампион на България, а освен това печели и Купата на България след победа над вечния съперник Левски с 2:1.

Единственият трофей, който армейците не успяват да спечелят е Купата на Съветската армия, която е загубена след изпълнение на дузпи срещу Черноморец с 4:5, като в редовното време и продълженията резултатът е 3:3.

През този сезон е и първото от общо две участия в летния турнир Интертото, в които ЦСКА се изправя срещу ИФК Гьотеборг, ФК Цюрих и Витковице.

За Купата на УЕФА армейците за пореден път участват в куриозен мач със Сваровски Тирол. ЦСКА повежда с 1:0 при гостуването си в Австрия, след като срещата е прекратена поради буря. На следващия ден армейците не са във форма и губят с 0:3. На реванша в София ЦСКА печели с 2:0, но не успява да продължи напред в турнира.

Отляво надясно: Костадинов, Стоичков, Витанов, Пенев, Киров

Сезон 1987-1988 е доста противоречив за ЦСКА, който по това време се състезава под името ЦФКА Средец. Преди началото на първенството ръководството на клуба прави опит да върне името ЦСКА, но това не е позволено от футболната централа. Въпреки това армейците успяват да изиграят няколко контроли под историческото си наименование преди намесата на държавата.

Самият сезон протича на приливи и отливи и в крайна сметка червените остават на второ място в „А“ група. За Купата на България обаче прошка за съперниците няма. ЦСКА бие по пътя към финала Спартак Пд (2:0 след продължения), Тракия Пловдив (2:1) и Славия (1:0), а в последния сблъсък за трофея буквално попилява вечния съперник Левски. Резултатът е 4:1 за ЦСКА с голове на Христо Стоичков, Любослав Пенев и две попадения на Петър Витанов – Патрик, който с този мач влиза в червената митология.

Изпадналата до статута на трети турнир Купа на Съветската армия изобщо не е в центъра на вниманието и армейците рано приключват участието си за този трофей след 0:3 на 1/8-финала от Витоша.

За Купата на европейските шампиони жребият е безмилостен и ЦСКА още на старта среща Байерн Мюнхен. Младият състав на Димитър Пенев все още не е конкурентен и отстъпва на именития съперник след две загуби – 0:4 и 0:1.

Сезон 1988-1989 е един от най-силните в цялата история на ЦСКА и вече окомплектованият и натрупал самочувствие тим на Димитър Пенев показва превъзходни игри, които връщат армейците в елита на Европа. Преди началото на сезона съставът е допълнен с класни попълнения като Трифон Иванов, Георги Георгиев, Пламен Гетов, Илия Вълов, а от Сент Етиен се завръща Георги Димитров. Така селекцията добива напълно завършен вид и резултатите не закъсняват.

В „А“ група титлата е спечелена с лекота, а авансът е 10 точки пред втория Левски. Христо Стоичков вкарва рекордните 38 гола през сезона във вътрешните турнири и в последствие печели „Златната обувка“. ЦСКА вкарва 86 гола в 30 мача, а съперниците редовно си тръгват с разгромни загуби.

За Купата на България положението е същото. ЦСКА печели турнира без нито един допуснат гол и с голова разлика 12:0. На финала в Плевен е победен Черноморец Бургас с 3:0.

Дори третостепенната Купа на Съветската армия този път е спечелена от хегемона, като нито един от съперниците не губи с по-малко от два гола разлика.В сблъсъка за трофея Марица-Изток от Раднево усеща мощта на ЦСКА и губи с 1:6.

Големият удар обаче идва в Европа. Участието в КНК през 1988-1989 е паметно, защото ЦСКА достига до третия си полуфинал. След убедителна победа над Интер Братислава в първия кръг (3:2 и 5:0), армейците елиминират отново Панатинайкос и то след две чисти победи в София (2:0) и Атина (2:0).

Красимир Безински

На четвъртфинала съперник е холандският Рода. След два дваматични мача – 2:1 в София за червените и 1:2 в Керкраде, спорът се решава с изпълнение на дузпи (4:3 за ЦСКА), при които в герой се превръща Илия Вълов.

Полуфиналните сблъсъци с Барселона в последствие осигуряват трансфер на Христо Стоичков при каталунците. Камата отбелязва общо три попадения във вратата на испанския национал Андони Субисарета, а Йохан Кройф след мачовете лично решава, че Христо трябва да бъде закупен на всяка цена, което се и случва 12 месеца по-късно. В първата среща армейците губят с 2:4, а на реванша в България губят с 1:2.

Христо Стоичков надбягва защитата на Каталунците

1990

Христо Стоичков и Трифон Иванов

"Средец" и началото на новия супертим

Сезон 1989-1990 продължава с пълна червена доминация. 26-та титла е спечелена с абсолютна лекота и отново с огромен аванс – този път от девет точки. През есента на 1989 пък е постигната победа с 5:0 над вечния съперник, а Христо Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби, завършило 2:2 след две попадения на Петър Витанов, той излиза с нетипичния за него номер 4.

В турнира за Купата на България ЦСКА играе финал в Габрово срещу Сливен, като едно от попаденията отбелязва Йордан Лечков, който малко по-късно ще облече червения екип.

Последното издание на Купата на Съветската армия също е спечелено от тимът на Димитър Пенев с победа над Ботев Пловдив с 2:1 във финалния сблъсък, състоял се на стадион „Славия“. Така този трофей завинаги остава в музея на ЦСКА. Годината е паметна и със спечелването на новоучредената Суперкупа на България. ЦСКА побеждава Черноморец в Бургас с 1:0 след гол на Христо Стоичков и така става първият носител на този трофей.

ЦСКА печели Суперкупата на България

През пролетта на 1990-та ЦФКА Средец връща името ЦСКА и така се получава куриозната ситуация, в която армейците играят под две различни имена в рамките на един и същи сезон.

Участието в турнира за Купата на европейските шампиони също е впечатляващо. ЦСКА се разправя на старта с полския Рух Хожув с общ резултат 6:2 (1:1 и 5:1). Във втория кръг съперник е Спарта Прага. Армейците елиминират чешкия гранд след 2:2 като гост и класическа победа с 3:0 у дома. В първия пролетен кръг съперник е Олимпик Марсилия, който точно в този период е един от най-богатите клубове в Европа и е пълен със суперзвезди като Жан-Пиер Папен, Крис Уодъл, Франк Созе и др. Мачът в София протича злощастно и ЦСКА губи нелепо с 0:1, което в голяма степен предрешава изхода от сблъсъка и след загуба с 1:3 в Марсилия българите приключват участието си за КЕШ.

Сезон 1990-1991 е труден за ЦСКА, след като през лятото са продадени всички големи звезди на големия отбор на Димитър Пенев. Христо Стоичков, Трифон Иванов, Емил Костадинов и Илия Вълов напускат, а техните заместници очевидно няма как да задържат същото ниво. Димитър Пенев също напуска клуба и е заменен от Аспарух Никодимов. Поради това и резултатите са далеч от нивото на предходните години.

ЦСКА до последно се бори за титлата, но в крайна сметка отстъпва на Етър, който печели първото си отличие в „А“ група.

За Купата на България поради странния формат с групова фаза се стига до куриозната ситуация ЦСКА и Левски да играят дерби в… Ямбол. Това е и единственият случай, в който вечното дерби се провежда извън София. В крайна сметка ЦСКА не успява да премине през груповата фаза и отпада от турнира.

Същото се случва и за новоучредената Купа на БФС, която играе ролята на трети турнир в този период. За Купата на европейските шампиони ЦСКА елиминира исландския Акурейри (0:1 и 3:0), а след това отново среща Байерн и отстъпва и в двете срещи (0:4 и 0:3).

Така ЦСКА завършва първия сезон след промените без отличия и със състав, който тепърва се изгражда почти от нулата.

ЦСКА 10:2 Берое, 2 май 1992 г.

След трусовете от предходния сезон ЦСКА успява да се стабилизира. Привлечени са доста нови футболисти, сред които Йордан Лечков, Павел Дочев и Велиян Парушев, а Георги Велинов се завръща на вратата на армейците. В резултат ЦСКА печели нова титла на България.

За Купата нещата не са толкова розови и армейците отпадат рано от надпреварата след загуба от Пирин Благоевград с 0:3.

В Европа армейците също напомнят за себе си. В първия кръг съперник за Купата на УЕФА е съставът на Парма, който има милиони зад гърба си и само година по-късно печели КНК. ЦСКА постига нулево реми в София, а реваншът в Италия е един от най-силните мачове в европейската история на ЦСКА след 1990-та. Георги Велинов спясява невероятни положения и отразява дузпа. Парма повежда с 1:0, а ЦСКА отвръща на удара с късен гол на Велиян Парушев, който класира напред армейците.

Във втория кръг съперник е Хамбургер, който побеждава с 2:0 в първата среща. За съжаление ЦСКА не успява да повтори нивото си от сблъсъците с Парма и отпада от турнира. Реваншът в София (1:4) е най-посетеният мач на ст.“Българска армия“ на всички времена като зрители има дори на светлинното табло.

Стабилизацията през 1992-ра се оказва краткотрайна и ЦСКА отново изпада в криза. Йордан Лечков, Павел Дочев, Лъчезар Танев, Велиян Парушев и други са продадени, а на тяхно място са привлечени неравностойни заместници като Викторио Павлов, Ваньо Шишков и Борис Хвойнев.

През зимата в ЦСКА за втори път в историята е привлечен чуждестранен треньор в лицето на македонеца Гьоко Хаджиевски. Армейците остават втори, но са далеч от актива на вечния опонент.

Известна утеха има в спечелената Купа на България, която е завоювана след финал срещу Ботев Пловдив в Благоевград с гол на Кирил Метков.

ЦСКА с Купата на България

Участието в Европа също е кратко и незапомнящо се. ЦСКА се сблъсква с Аустрия Виена в първото издание на Шампионската лига. Армейците и австрийският първенец си разменят победи в двата мача – 3:1 за австрийците във Виена и 3:2 за ЦСКА в София, но в крайна сметка Аустрия се класира заради повечето вкарани голове на чужд терен.

Промени има и в ръководството като Валентин Михов приключва своя период начело на ЦСКА, което отприщва допълнителни проблеми.

Сезон 1993-1994 е един от най-слабите в историята на клуба. В рамките на година се сменят няколко ръководства и в крайна сметка ЦСКА става собственост на компанията „Мултигруп“, която ще остане начело на клуба до края на десетилетието.

На терена резултатите са повече от незадоволителни. Армейците стигат до второто място, но са на 17 точки от лидера Левски.

За Купата на България е записано срамно отпадане от ФК Чирпан още в първия кръг с 0:1 след продължения.

В Европа нещата са малко по-добри. В първия кръг за КНК ЦСКА записва втората си най-голяма победа в историята срещу лихтенщайнския Балцерс, който е разбит с 8:0 в първия мач в София, а Ваньо Шишков бележи четири гола. На реванша червените са по-снизходителни – 3:1. Следващият съперник е Бенфика. Армейците, в тогавашния си вид, не са конкурентни и губят и двете срещи с по 1:3 и така приключват участието си в турнира.

Първият сезон под ръководството на „Мултигруп“ е меко казано злощастен. ЦСКА завършва на пето място в „А“ група и записва серия от срамни резултати, които водят до рекордните пет треньорски смени в рамките на една година.

За Купата на България положението е подобно и армейците приключват участието си на четвъртфиналите след отпадане от Локомотив София (0:1 и 1:1). Единственият светъл лъч е участието в Европа, където ЦСКА все пак успява въпреки огромната криза да напомни за себе си.

За Купата на УЕФА първо е отстранен арменският Арарат след победа с 3:0 в София и нулево реми в Ереван. След срещите с Арарат ЦСКА привлича звездата на съперника Расмик Григорян, който не успява да остави трайна диря в червения клуб.

Следващият съперник е Ювентус. С оглед на отчайващата форма на ЦСКА всички очакват италианският гранд да постигне лесен успех, но червените поднасят изненадата и побеждават Старата госпожа в София с 3:2, като две попадения отбелязва Петър Михтарски, а Милен Радуканов вкарва уникален гол от воле на националния вратар на Италия Анджело Перуци.

Тази победа по-късно е анулирана заради донос до УЕФА относно нередовна картотека на Петър Михтарски, но постижението на иначе разнебитения тим на ЦСКА, остава. На реванша в Торино Ювентус все пак демонстрира класата си и въпреки новия гол на Михтарски, черно-белите побеждават с 5:1.

Трагичното представяне от сезон 1994-1995 продължава с пълна сила и през следващата година. ЦСКА отново завършва на незавидната пета позиция и за втори пореден сезон не успява да се класира за европейските клубни турнири, въпреки че отново са привлечени много нови състезатели, които би трябвало да вдигнат класата на тима.

Все пак разликата в точките в крайното класиране е скъсена сериозно и се виждат наченки на стабилизация.

За Купата на България е достигнат полуфинал, който е загубен злощастно от вечния съперник (0:1 и 2:4).

За новоучредената Купа на ПФЛ ЦСКА остава на десето място, след като губи сблъсъка с Етър с 0:1.

Всичко това принуждава ръководството на клуба да вземе радикални мерки. Пламен Марков е освободен от треньорския пост и на негово място през зимата е назначен Георги Василев, който вече е направил сериозно име след спечелените титли с Етър и вечния съперник. Под ръководството на Василев ЦСКА поема възходящ курс, който ще достигне своя апогей година по-късно.

През сезон 1996-1997 ЦСКА успява да възкръсне от петгодишната дупка, в която е изпаднал. Георги Василев прави ударна селекция през лятото и налага специфичния си стил на игра, който отново му носи успех.

ЦСКА стига до триумф и в „А“ група, където титлата е завоювана с четири точки преднина пред Нефтохимик, и в турнира за Купата на България, където на финала е сразен вечният съперник Левски с 3:1 след голове на Петър Жабов, Стефан Лулчев и Милен Петков.

Като цяло сезонът е невероятно успешен на всички фронтове, а единственият провал е в третостепенния турнир за Купата на ПФЛ, който обаче така или иначе не се взема насериозно от почти нито един отбор. Именно в този турнир е и най-куриозното вечно дерби в цялата история. Сините са недоволни от избора на съдията Веселин Богданов за срещата и не се явяват, и така ЦСКА печели единствената служебна победа в дербито. Резултатите срещу Левски през сезона са повече от показателни – от общо четири срещи ЦСКА печели три, а последната завършва с реми.

През лятото на 1996-та ЦСКА взема и второто си и последно участие в летния турнир Интертото. Армейците са в група с Коджаелиспор, Уралмаш, Страсбург и Хибърниънс, като допускат една единствена загуба в турнира при гостуването си на Уралмаш.

След триумфа през 1997-ма ЦСКА се готви за атака на Шампионската лига. Още в първия кръг съперник е Стяуа. ЦСКА постига 3:3 в Букурещ, като в голяма част от мача води с 3:1, но нелеп червен картон на Анатоли Нанков обръща събитията на терена. В реванша по-големият турнирен опит на румънците, които по това време са редовни участници в групите на ШЛ, си казва думата и Стяуа продължава напред след нов успех в София с 2:0.

Шокът от пропуснатия шанс в Европа си казва думата и на домашната сцена, където под светлината на прожекторите изгрява и тимът на Литекс. ЦСКА в крайна сметка остава на трето място в крайното класиране, а Георги Василев е уволнен по средата на сезона.

През зимата на „Българска армия“ се завръщат Емил Костадинов, Трифон Иванов и Христо Стоичков. Идеята на ръководството е с тяхна помощ да се атакува титлата и Купата, но на практика нищо такова не се получава, и резултатите остават посредствени.

ЦСКА достига финал за Купата на България, в който отнася изключително тежко поражение от вечния съперник – 0:5.

Сезон 1998-1999 минава под знака на европейския пробив на подмладения от Димитър Пенев състав на ЦСКА. Армейците правят забележителен рейд за Купата на УЕФА като отстраняват последователно Белшина Бобруйск, норвежкият Молде, Сервет Женева и стигат до мачове с Атлетико Мадрид, които се превръщат в истински футболен празник.

Така ЦСКА прави нещо, което нито един български отбор не е постигал след 1990-та и елиминира три съперника в Европа.

ЦСКА завършва на пето място, но за сметка на това печели Купата на България след победа над Литекс с 1:0 във финалния сблъсък за трофея след попадение на Валентин Станчев.

Силните изяви на европейската сцена пък отварят път на поредната група червени таланти към най-големите европейски клубове. Стилиян Петров е продаден на Селтик, а Мартин Петров продължава кариерата си в Сервет.

2000

Христо Стоичков и Трифон Иванов

"Средец" и началото на новия супертим

Въпреки привидната стабилност сезон 2000-2001 е пълен провал във всички турнири. В първенството ЦСКА остава втори след вечния съперник, а за Купата на България армейците отпадат на четвъртфиналите от ФК Ловеч (0:3 и 1:0).

Особено драматично и с горчив привкус е участието в турнира за Купата на УЕФА. В предварителния кръг ЦСКА без никакви проблеми елиминира молдовския Конструктурул, а на срещата в София е изравнена втората най-изразителна победа в историята с разгромното 8:0. В този мач Димитър Бербатов бележи пет попадения и така става състезателят на ЦСКА с най-много голове в един мач в Европа. В първата среща, играна в Молдова, червените побеждават с 3:2, като Бербатов бележи две попадения, а една добавя Константин Мирчев от дузпа в последната минута.

В първия редовен кръг ЦСКА среща унгарския МТК. Армейците играят подозрително слабо в София и губят с 1:2. На реванша в Будапеща ЦСКА печели с 1:0 с гол на Мирчев, а в последните секунди Бербатов изпуска 100% положение за гол, тъй като спира да играе, мислейки си, че страничният съдия е вдигнал засада. Цялостният развой на двете срещи обаче оставя особено усещане у феновете, че армейците не са дали най-доброто от себе си в тези сблъсъци.

ЦСКА 3:0 Шахтьор Донецк

През сезон 2001-2002 в ЦСКА се завръщат Любослав Пенев и Йордан Лечков. Владимир Манчев пък прави най-силния си сезон с червения екип и в последствие е продаден на френския Лил.

В „А“ група ЦСКА завършва на трето място, като преди плейофите отборът е дори пети. За Купата на България е достигнат финал, който обаче е загубен от вечния съперник Левски с 1:3.

Положителната нотка в сезона идва най-вече от представянето в Европа, което напомня за най-добрите години. На старта ЦСКА постига лесен успех срещу Шахтьор Солигорск от Беларус (2:1 в Минск и 3:1 в София). Следващият съперник пак е с името Шахтьор, но от Донецк. Украинският клуб още в този период разполага с огромен бюджет и е пълен с национални състезатели от различни държави. ЦСКА, противно на всички очаквания, бие с 3:0 в София с голове на Любослав Пенев и Владимир Манчев на два пъти, като и за трите попадения асистира Методи Деянов. На реванша Шахтьор повежда с 2:0, но попадение на Методи Деянов слага точка на спора.

Така ЦСКА стига до сбълък с Милан във втория кръг на Купата на УЕФА. Росонерите побеждават в Милано с 2:0, а армейската агитка поставя нов рекорд за посещаемост на мач извън пределите на България – близо 3000 души. Милан успява да победи минимално и в София 1:0, но всички коментатори отбелязват, че ЦСКА е бил достоен опонент на италианския гранд.

Левски 1:1 ЦСКА, червените празнуват след спечелването на титлата

След провала през 2001-2002 ЦСКА поема по изцяло нов път. Стойчо Младенов е назначен за старши треньор, а в редиците на армейците са привлечени редица нови попълнения, сред които и най-добрите български таланти в момента – Емил Гъргоров и Велизар Димитров. Така окомплектованият състав на ЦСКА започва шеметно в първенството и през целия есенен дял записва само победи – 13 от 13 възможни.

Вечният съперник пък е победен с класическото 3:0 на „Българска армия“ – два гола на Макдоналд Мукаси и един на Светослав Петров. В крайна сметка ЦСКА през пролетта стига без особени проблеми до титлата, като тя е узаконена именно срещу Левски и то на ст. „Георги Аспарухов“ в мач, който завършва 1:1 с гол на Жоао Паоло Брито.

За Купата на България ЦСКА достига до полуфиналната фаза, в която отпада нелепо от вечния съперник. В първия мач (0:1) армейците изпускат десетина чисти голови положения, а вратарят на сините Димитър Иванков прави един от най-силните мачове в кариерата си, докато в самия край на мача гостите вкарват случаен гол, който с оглед на последвалото нулево реми ги класира напред.

ЦСКА 3:3 Блекбърн Роувърс

Участието в Европа също е паметно. ЦСКА с лекота елиминира Динамо Минск (4:1 и 1:0) и се сблъсква с английския Блекбърн. Червените стигат до 1:1 в Англия, а реваншът в София е един от най-лудите мачове в европейската история на ЦСКА. Блекбърн повежда с 3:0 до 57-та минута, когато стартира паметен червен обрат. В крайна сметка армейците вкарват само три гола и отпадат от турнира, но финалният им щурм към вратата на Блекбърн остава като един от най-ярките европейски моменти в историята на клуба.

ЦСКА стартира сезон 2003-2004 с идеята за атака на Шампионската лига. В тима са привлечени бразилците Лео Лима и Родриго Соуса, които трябва да дадат необходимата класа на армейците. Лео Лима е актуален младежки национал на Бразилия, а Соуса се води като един от перспективните нападатели в страната на кафето.

ЦСКА започва европейския си поход с лесна победа над Пюник Ереван (2:0 и 1:0). На прага на групите обаче идва отрезвяването. Съперник е Галатасарай, а Джим Бом в този момент има изключителен състав, който е пълен с турски национали, които само година по-рано са станали четвърти в света. Галатасарай печели и двете срещи с по 3:0, а този тежък шамар отприщва криза в ЦСКА.

Последва и драматично отпадане от Торпедо Москва за Купата на УЕФА, което идва след изпълнение на дузпи и фатален пропуск на Брито. В резултат Стойчо Младенов подава оставка, а неговият заместник Александър Станков изкарва на поста само три месеца преди да бъде заменен от Ферарио Спасов.

Всичко това дава своето отражение и на терена, където ЦСКА стига само до трето място в „А“ група.

За Купата на България следва нова драма с дузпи – този път срещу Литекс (2:2 в редовното време и продълженията и 3:4 при дузпите). ЦСКА отново е на губещата страна и така завършва един тотално провален сезон, в който армейците не успяват да се възползват от инерцията на спечелената титла.

Миодраг Йешич с шампионския трофей в Сектор А на стадион „Българска армия“

Сезон 2004-2005 започва доста противоречиво за ЦСКА. Въпреки направената силна селекция отборът е на приливи и отливи в първенството и в крайна сметна финишира на второ място в края на есенния дял.

В Европа Стяуа слага край на кампанията, след като преди това армейците са отстранили инфарктно стария познайник Омония (1:1 в Никозия и 3:1 след продължения в София). Мачът с Омония в Бъгария е един от най-инфарктните в цялата история на червения клуб. ЦСКА е буквално на секунди от отпадане, когато Амиран Муджири бележи и така вкарва срещата в продължения. В тях вече всичко си идва на мястото и ЦСКА бележи нови два гола (Стойко Сакалиев и Кстадин Хазуров), които са достатъчни за класиране в следващия кръг.

През зимната пауза ръководството на клуба освобождава треньора Ферарио Спасов и на негово място назначава Миодраг Йешич. Сърбинът поема отбора в доста сложна ситуация, защото ключови играчи са контузени, като сред тях са асовете на ЦСКА Велизар Димитров и Емил Гъргоров.

На пожар е привлечен ветеранът Беноа Кое, който прави изключителни мачове с червения екип.

Поради многото контузии Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с Евгени Йорданов, който също е контузен, но показва мъжество и взема участие във всички срещи.

ЦСКА редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във Вечното дерби след гол на Христо Янев от дузпа широко отваря вратите към 30-тата титла. Златото е завоювано с победа срещу Пирин Благоевград (2:1), като шампионският гол вкарва Емил Гъргоров. В чест на 30-та юбилейна титла към емблемата на клуба са добавени три златни звезди.

Радослав Забавник и Валентин Илиев празнуват гола срещу Ливърпул на Анфийлд

Сезон 2005-2006 започва ударно. ЦСКА успява да елиминира с лекота СК Тирана (два пъти по 2:0) и постига престижна победа срещу действащия европейски шампион Ливърпул на неговия „Анфийлд“ (1:0 с гол на Валентин Илиев). Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен Байер Леверкузен, където играе Димитър Бербатов, и така ЦСКА за първи път в историята играе в групова фаза на европейски турнир.

В самите групи е победен норвежкият Викинг, а в останалите три срещи са записани загуби, които в крайна сметка костват преминаването в пролетната фаза на турнира.

Футболистите носят на ръце Миодраг Йешич след втората победа над Байер Леверкузен

В „А“ група обаче ЦСКА доминира през есента и уверено трупа аванс след красиви и резултатни игри.

През пролетта обаче в тима настъпва огромен срив и преднината от 7 точки е пропиляна. Миодраг Йешич е уволнен, а новоназначеният треньор Пламен Марков успява да стигне само до спечелване на Купата на България. На финалът е победен Черно море с 3:1.

Сред феновете остава усещането, че титлата е била загубена не на зеления терен и това поражда брожение срещу собственика на клуба Васил Божков, което ескалира през цялата пролет и води до масови протести на стадиона от страна на зрителите.

ЦСКА триумфира със Суперкупата на България след 3:0 на дузпи срещу Левски

Сезон 2006-2007 започва с криза в клуба. По време на първия лагер в Правец се стига до бунт на футболистите, които не са получавали заплати. В крайна сметка тимът се разделя с няколко ключови футболисти като Мурад Хидиуед, Христо Янев и Емил Гъргоров. Сред новите попълнения пък блести името на румънския национал Флорентин Петре.

ЦСКА стартира в новия сезон със спечелване на Суперкупата на България след 3:0 след изпълнение на дузпи срещу Левски.

За Купата на УЕФА червените записват лесен успех срещу Динамо Тирана – 1:0 в Албания и 4:1 в София. Във втория кръг след продължения е елиминиран сръбския Хайдук Кула (0:0 в София и 1:1 на реванша, който се играе в Белград).

На прага на групите ЦСКА среща турския гранд Бешикташ. Армейците са на косъм от успеха след загуба с 0:2 в Истанбул и победа с 2:0 в София след голове на Валентин Илиев и Александър Тунчев. В продълженията обаче тимът не успява да издържи и гостите изравняват резултата.

В края на есента се стига и до смяна на собствеността. Васил Божков продава ЦСКА на индийският магнат Прамод Митал, който по това време е собственик и на Кремиковци. Новият акционер пък назначава Александър Томов за управител на ЦСКА.

През пролетта заради неубедителното представяне се стига до треньорска рокада. Пламен Марков е заменен от Стойчо Младенов, който обаче идва твърде късно, за да промени развоя на събитията и ЦСКА завършва на втора позиция в крайното класиране.

ЦСКА празнува титла №31 на стадион „Българска армия“

Сезон 2007-2008 е изключително драматичен и противоречив за ЦСКА. Отборът под ръководството на Стойчо Младенов стига безапелационно до 31-ва титла в историята. Вечният съперник пък е оставен на рекордните 16 точки.

В Европа ЦСКА отстранява коравия отбор на Омония след 1:1 в Никозия и 2:1 в реванша на „Българска армия“. На прага на груповата фаза следва една от най-големите драми в историята на европейските мачове на ЦСКА. Жребият отрежда на армейците френският Тулуза, който в предишното първенство е успял да се класира трети. Тулуза отпада в последния кръг на квалификациите за Шампионската лига и продължава за Купата на УЕФА.

В първия мач във Франция армейците се държат блестящо и постигат нулево реми, което им оставя огромни шансове за второ участие в групите на УЕФА. На реванша пред пълните до краен предел трибуни на стадион „Българска армия“ ЦСКА повежда след гол от дузпа на голмайстора на отбора Неи и класирането изглежда на една ръка разстояние, още повече, че гостите така и не създават никакви сериозни положения пред вратата на Ивайло Петров. Голямата драма обаче тепърва предстои. Съдията дава 6 минути добавено време и в последната от тях ЦСКА допуска фатална грешка, която Жиняк наказва с изравнително попадение и армейците приключват участието си в Европа.

Най-голямата драма обаче тепърва предстои през пролетта на 2008-ма. В края на май БФС съобщава, че ЦСКА не е получил лиценз и няма право да участва в квалификациите за Шампионстата лига, въпреки че е станал шампион. След спешната разпродажба на отбора, ЦСКА все пак получава право да играе в „А“ група и през следващия сезон, но Европа е пропусната и то от един от най-силните състави на червените през 21-ви век.

ЦСКА със Суперкупата на България

ЦСКА започва сезон 2008-2009 в силно променен състав. След отнетия лиценз повечето състезатели от шампионския отбор са продадени спешно, а на тяхно място поне в началото се появяват млади момчета като Александър Тонев и Иван Иванов. В последствие в състава са привлечени опитните Владимир Манчев и Здравко Лазаров, които сериозно повдигат класата на тима.

Треньор е Димитър Пенев, който шокиращо за всички стартира сезона със спечелването на Суперкупата на България след успех с 1:0 на финала над Литекс след попадение на Кирил Котев.

ЦСКА започва добре и в „А“ група и е лидер в класирането до последния есенен кръг, когато скандално съдийство в срещата с Локомотив Мездра лишават армейците от заслужена есенна титла.

Пролетният дял стартира отново с много промени. Клубът е закупен от „Титан АС“, който използва отпадането от Пирин Благоевград за Купата на България, за да извърши и треньорска смяна. ЦСКА е поет от Любослав Пенев, който дебютира като старши треньор начело на родния си клуб.

Пролетният полусезон започва изключително успешно с девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във Вечното дерби (0:2), срещу Черно море (0:1) и срещу Литекс (0:1).

Тодор Янчев срещу Фулъм

През лятото на 2009-та в ЦСКА настъпват сериозни кадрови промени. От Сливен са закупени четирима състезатели, сред които и Иван Стоянов, който в последствие се превръща във водеща фигура. Привлечен е Спас Делев, както и Апостол Попов и Тодор Тимонов от Ботев Пловдив.

Сезонът започва фантастично на всички фронтове. Под ръководството на Любослав Пенев в новосъздадената Лига Европа са елиминирани последователно Дери Сити и Динамо Москва и така ЦСКА за втори път в историята си достига до групова фаза на европейски турнир.

Паметни остават двата сблъсъка с Динамо, в които ЦСКА показва превъзходна игра и надиграва пълният със звезди съперник. 0:0 в София и успех с 2:1 на реванша в руската столица след попадения на Спас Делев и Иван Иванов.

В „А“ група стартът също е добър, а вечният съперник е победен с 2:0. След бурното начало обаче ЦСКА зацикля. Носят се слухове за забавени заплати, а на терена резултатите се влошават.

Върхът е домакинската загуба от Миньор Перник с 0:3, която води до сериозна криза.

В Лига Европа в първия мач е постигнато реми с английския Фулъм – 1:1, който по-късно ще достигне и до финала в турнира. След това ЦСКА допуска пет поредни загуби и отпада от турнира.

Всичко това води през зимата до поредната треньорска рокада. Любослав Пенев е освободен, а на негово място е назначен известният румънски специалист Йоан Андоне, който привлича в състава няколко нови състезатели.

Стартът на пролетния дял обаче не носи нищо добро. След драматична победа с 3:2 над Локомотив Пловдив се стига до инцидента в Мездра. Там, при резултат 1:0 за местния Локомотив, фенове на ЦСКА нахлуват на терена и прекратяват срещата. Това води до сурови санкции за клуба, който на практика приключва с борбата за титлата, а Андоне напуска. За временен наставник е назначен Адалберт Зафиров, който успява в някаква степен да стабилизира нещата и ЦСКА стига до второто място, макар и на цели 12 точки от шампиона Литекс.

2010

ЦСКА с Купата на България

"Средец" и началото на новия супертим

Сезон 2010-2011 е изключително бурен и противоречив. В началото на лятната подготовка за треньор е назначен Павел Дочев. Катастрофалният старт в „А“ група обаче води до неговото уволнение още след третия кръг, а начело на ЦСКА е назначен Гьоре Йовановски. Той успява да се възползва от уникалния жребии за Лига Европа и за втори пореден път вкарва ЦСКА в групите на турнира.

Цялата есен обаче е изпълнена с трусове, а поради липса на лиценз на стадион „Българска армия“ ЦСКА играе мачовете си на националния стадион „Васил Левски“. След поредната издънка у дома Йовановски е уволнен, а неговото място е заето от Милен Радуканов, който до този момент няма никакъв треньорски опит.

Радуканов стартира повече от ударно и постига първата победа в Лига Европа, след като ЦСКА бие Рапид във Виена. При подновяването на първенството пък ЦСКА изненадващо за мнозина бие фаворизирания Левски с 3:1 на неговия клубен стадион и така предизвиква редица трусове при вечния съперник.

Под ръководството на Радуканов ЦСКА не успява да се върне в борбата за титлата, но пък печели Купата на България след финал срещу Славия, който е спечелен с 1:0 пред около 25 000 зрители на стадион „Васил Левски“.

Сезон 2011-2012 минава под знака на драматични обрати и нелепо изпусната титла в „А“ група. В Европа ЦСКА не успява този път да се класира в групите на Лига Европа. Армейците се препъват за пореден път в Стяуа, като губят първия мач в Клуж с 0:2, а в София стигат само до реми 1:1.

В „А“ група нещата се развиват по типичния за тогавашните собственици от „Титан“ начин. Милен Радуканов записва силна серия с помощта на привлечените нови супервезди Янис Зику и Жуниор Мораес, но е уволнен при първата издънка, а тимът е поет на пожар от Драголюб Симонович, който работи в тандем с Димитър Пенев. Двамата също не се задържат за дълго на постовете си и са освободени след загуба от Черноморец на старта на пролетния дял.

Трети и последен за сезона треньор е Стойчо Младенов, който постига силна серия и в един момент води пред втория Лудогорец с 8 точки. На, и извън терена обаче започват да се случват странни работи, които в крайна сметка се оказват фатални. Така, например, силният тогава тим на Миньор Перник излиза с юноши срещу Лудогорец и логично губи канастрофално мача.

Нджонго Присо пък е сурово наказан от БФС след гостуването на Локомотив Пловдив, въпреки че самият той става жертва на симулация на противников състезател. В крайна сметка загубата във Вечното дерби, която идва и след много спорно съдийство, обръща хора на събитията.

ЦСКА губи и гостуването на Миньор Перник, а разликата е съкратена на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който армейците гостуват на преследвача Лудогорец в Разград. Срещата за титлата се развива по възможно най-неудачния начин. Домакините успяват да открият резултата, а възпитаниците на Стойчо Младенов удрят три греди в хода на мача, но така и не успяват да вкарат решаващия гол. Ангел Грънчов е изгонен с директен червен картон за настъпване на противников състезател и така ЦСКА в крайна сметка пропилява почти сигурната си титла.

Злополучният завършек на сезон 2011-2012 дава своето трайно отражение и през следващата година. През лятото Жуниор Мораеш е продаден, куп други възлови играчи също напускат ЦСКА. БФС налага забрана за картотеки на клуба заради случая „Анисе“, което принуждава Стойчо Младенов да излезе в срещите за Лига Европа срещу словенския Мура без никакви резерви. Резултатът е срамно отпадане от непретенциозния съперник.

Веднага след резила все пак е направена селекция от свободни агенти, като особено скандален е случаят с четиримата играчи от Локомотив Пловдив, за които в последствие ЦСКА е осъден от мениджър за близо 1 милион лева.

Собствениците от „Титан“ пък системно не изплащат задължения и кризата в клуба става все по-голяма. През зимата са изгонени със странни мотиви половината от летните попълнения, като всички те завеждат и печелят искове срещу ЦСКА във ФИФА. Уволнен е и Стойчо Младенов, а на негово място е назначен Миодраг Йешич.

Вторият престой на сърбина се оказва изключително кратък и той е уволнен само след няколко седмици начело на ЦСКА. „Титан“ отново връщат Милен Радуканов, който в крайна сметка постига известно стабилизиране на резултатите и класира ЦСКА за Лига Европа.

След края на сезона обаче „Титан“ окончателно се отказват от издръжката на ЦСКА, участието в Европа е отказано, а клубът е изправен на ръба на закриването.

След оттеглянето на „Титан“ ЦСКА е в състояние на пълен разпад. Клубът доброволно се отказва от участие в Европа, а до БФС е подадено заявление за отказ от спортна дейност. Действията на „Титан“ през юни 2013 година провалят и опитите на Гриша Ганчев да поеме ЦСКА. В крайна сметка буквално в последния момент на хоризонта се появява Александър Томов, който поема всички активи и пасиви на настоящото търговско дружество. Томов връща начело на тима Стойчо Младенов, който от своя страна светкавично успява да сглоби отбор.

Постижението на Младенов действително е забележително, защото само седмица преди старта на първенството ЦСКА разполага само с трима играчи с договор.

Така армейците стартират в новия шампионат с набързо събран състав, който не е водил и никаква подготовка. Това оказва своето влияние върху резултатите и първата победа идва чак в петия кръг. След първата пауза в първенството обаче ЦСКА рязко вдига оборотите и съвсем скоро се превръща в реален претендент за златото.

Стартира и уникалната серия от шест поредни победи срещу вечния съперник, като първото дерби е спечелено с три попадения само в рамките на шест игрови минути. ЦСКА в крайна сметка не успява да се пребори за златото срещу силно превъзхождащият го в този момент съперник Лудогорец, но селекцията показва, че отборът има бъдеще, ако му бъде осигурена стабилност, каквато обаче така и никога не упява да бъде реализирана.

През пролетта на 2014-та ЦСКА пуска на борсата и акции. Привържениците масово се включват в акцията по спасението на любимия клуб, но за съжаление събраните средства се оказват под необходимия минимум от 9 милиона лева.

ЦСКА празнува 3 гола за 6 минути срещу Левски

ЦСКА влиза в сезон 2014-2015 раздиран от скандали. По време на подготвителния лагер в Боровец тимът е напуснат от Емил Гъргоров и Джаксън Менди, а Омар Косоко отказва да поднови своя договор. Ръководството е принудено в движение да прави изцяло нова селекция, и то по време на втория лагер в Холандия. Привлечени са над 10 нови състезатели, но това се случва буквално в последния момент и резултатът е срамно отпадане от Лига Европа на все още необиграния състав от молдовския Зимбру.

В „А“ група ЦСКА стартира ударно и още във втория кръг помита вечния съперник, който губи поредните си два мача от армейците – този път с 2:0 и 3:0. В герой на дербитата се превръща румънецът Серджиу Буш, който бележи и в двата сблъсъка.

Селекцията на Стойчо Младенов върви ударно в първенството и не допуска спадове, като по този начин финишира есенния дял на първо място, с три точки аванс пред Лудогорец.

Зимата обаче отново е бурна. Става все по-ясно, че между акционерите има сериозни разногласия, финансирането не е осигурено, а зимните лагери до последния момент са под въпрос. Серджиу Буш е продаден, за да може да се осигури нормален старт на пролетта и това безспорно оказва своето влияние.

Пролетният дял на 2015-та е един от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Първата и единствена победа е постигната чак в последния кръг.

В рамките на три месеца отборът е воден от трима треньори, като след оставката на Стойчо Младенов идва Галин Иванов, който не успява да промени нищо. Последните кръгове пък се изиграват под ръководството на Любослав Пенев, който се опитва да обърне събитията, но идването му е прекалено закъсняло за нещо съществено. Извън терена събитията са още по-драматични.

Разногласията между акционерите прерасват в открит конфликт и в крайна сметка в началото на април се стига до промяна в собствеността. Въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така, на 31 май, става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а Петър Манджуков в прав текст обявява, че фалитът на дружеството е единственият изход от ситуацията.

Борис Галчев вдига Купата на България след една незабравима кампания

Сезон 2015-2016 със сигурност е най-драматичният в цялата история на ЦСКА. През лятото на 2015-та става ясно, че акционерите нямат намерение да плащат лиценза за участие в професионалния футбол. БФС пък не допуска ново дружество в „А“ група и така ЦСКА е изправен на исторически кръстопът, като в един момент опцията за старт от окръжните групи е съвсем реална.

В средата на месец юни в клуба влиза Гриша Ганчев, който си поставя за цел да възроди старата слава на армейците. Неговата интервенция стопира опита за изпращането на ЦСКА в селската дивизия, а в крайна сметка клубът заявява участие в югозападната „В“ група.

За треньор е назначен Христо Янев, който прави ударна селекция само от български състезатели. Така ЦСКА за първи път от началото на новия век разчита само на родни таланти, като по голямата част от тях са и продукт на собствената школа. Самото първенство във „В“ група минава под тоталната доминация на червения колос, който записва 31 победи и едно реми в общо 32 мача и завършва с чудовищната голова разлика 146:10. През цялата есен армейците не допускат нито един гол вкаран от противников състезател, а единственото попадение в тяхната врата е автогол на Александър Бранеков при визитата на Вихрен, която е спечелена с 5:1.

ЦСКА и Сектор Г празнуват незабравимата победа във финала за Купата на България срещу Монтана спечелен с 1:0

Тоталната червена доминация има и в турнира за Купата. ЦСКА е принуден поради аматьорския си статут да стартира от ниво на градски квалификации и изиграва рекордните 10 срещи в турнира. Всичките те са спечелени, а общата голова разлика е 34:2. По пътя си към трофея момчетата на Христо Янев помитат последователно съставите на София 2010, Септември, Сарая, Ботев Ихтиман, Нефтохимик, Спартак Плевен, Созопол и Берое, а на финала на 24-ти май, пред повече от 35 000 зрители, е победен с 1:0 и тимът на Монтана. Шампионското попадение отбелязва Станислав Маламов.

По този начин ЦСКА записва една от най-ярките страници в своята история, като става първият аматьорски тим, който вдига трофея в България и едва деветият в цялата история на европейския футбол.

След едногодишно изгнание в трета дивизия, ЦСКА се завръща в елита. Както може и да се очаква, обаче, първите месеци са преходни и изпълнени с трудности. Отборът е напълно преобразен през лятото, но стартът в първенството не е добър. Треньорът Христо Янев е освободен още след IV кръг, а на негово място е назначен младият румънец Едуард Йорданеску. И той обаче не успява да обърне хода на сезона. Непостоянството в играта и резултатите продължават. ЦСКА шокиращо отпада още на първата стъпка за Kупата от втородивизионния Локомотив София. В първото вечно дерби след завръщането в елита пък стига само до 1:1. Йорданеску се задържа едва 3 месеца, а след равенство с Верея на „Армията“ в края на ноември подава оставка.

На мястото на румънеца е назначен треньорът на дубъла на ЦСКА Стамен Белчев. Хасковлията първоначално е временен избор, но стабилизира резултатите на отбора и става наставник за постоянно. Червените се представят слабо в редовния сезон, като са едва трети на голямо изоставане от лидера и на 5 точки от втория.

В плейофите обаче ЦСКА прави добро представяне, като на два пъти съкрушава сините във вечното дерби с 3:0. Друг светъл лъч е привличането през зимата на голмайстора Фернандо Каранга. От началото на 2017-а за тима се състезава и бъдещият капитан Николай Бодуров.

Червените завършват втори в преходния си сезон и се стягат за първо евроучастие след 3-годишна пауза.

ЦСКА празнува 70 години пред пълен Национален стадион „Васил Левски“

ЦСКА е изваден шокиращо от жребия за Лига Европа буквално минути преди неговото теглене. Така завръщането на международната сцена се отлага. Отборът е полят със студен душ и допуска грешки в първите два кръга на първенството. В последствие обаче армейците започват да бият наред и записват 8 поредни победи под ръководството на Стамен Белчев. ЦСКА нарежда серия от близо 30 официални срещи, в които не допуска поражение. В този поход тимът побеждава и Лудогорец в 1/4-финал за Kупата на „Армията“. Червените стигат и до първия си успех в елита срещу този съперник през ноември – с 2:1 в Разград и то с човек по-малко.

В крайна сметка ЦСКА завършва редовния сезон на 3 точки от Лудогорец, което говори за огромното подобрение спрямо предходната кампания. Бразилецът Фернандо Каранга се превръща в голова машина, а португалецът Тиаго Родригес също се оказва важна фигура с попаденията и асистенциите си. Постепенно изгрява и звездата на крилото Кирил Десподов.

През зимата ЦСКА се бори за битка на два фронта – първенството и Купата. Клубът има възможността да спечели дубъл навръх 70-годишнината си. През пролетта обаче съдбата обръща гръб на армейците и те не се стигат до трофей и в двата турнира. Това води и до раздяла с треньора Стамен Белчев на 1 май – съвсем малко преди юбилея на 5 май. На негово място до края на сезона е назначен Христо Янев.

Клубният празник е отпразнуван грандиозно на Националния стадион „Васил Левски“, като медали получават всички големи фигури не само във футболната история на ЦСКА, но и във всички останали спортове, които ЦСКА е развивал.

Радост след победата над Лудогорец в Разград в 1/4-финала за Купата

След мъчително 4-годишно чакане, което е изпълнено с куп перипетии, ЦСКА най-после се завръща на изконното си място – евротурнирите! Армейците правят добра кампания в Лига Европа, като елиминират латвийския Рига и австрийския Адмира Вакер преди да бъдат спрени от ФК Копенхаген. И в двата сблъсъка с датчаните обаче червените са ощетени сериозно от съдиите.

Сезонът започва с нов треньор – младия Нестор Ел Маестро, който през 2018 е станал шампион на Словакия със Спартак Търнава. Наставникът обаче не успява да пренесе резултатите и в България. ЦСКА записва отлични резултати срещу по-нископоставените съперници в първенството, но срещу преките си опоненти Левски и Лудогорец търпи разочарования. През есента в пълна степен блясва талантът на Кирил Десподов, който се налага като най-опасното оръжие в атака и печели приза за „Футболист на годината на България за 2018“, а през януари прави престижен трансфер в елитния италиански Каляри.

Обещаващият старт на сезона със силните изяви в Лига Европа обаче постепенно избледнява. ЦСКА зимува на осезаема разлика от лидера и това води до смяна на треньора през февруари. На мястото на Ел Маестро идва големият любимец на публиката Любослав Пенев.

Началото при Ел Голеадор е обещаващо, а под негово ръководство е сразен Лудогорец в 1/4-финал за Купата в Разград. Червените тотално надиграват съперника. Така за втора поредна година ЦСКА се оказва в ситуация, в която има реални шансове за дубъл. Но… тимът отново остава с празни ръце. Армейците отпадат шокиращо за Купата от Ботев Пловдив, а в първенството така и не успяват да се възползват докрай от многото грешки на Лудогорец.

Стига се до раздяла и с Любослав Пенев, като на негово място за старши треньр е назначен Добромир Митов, а консултанти му стават емблематичните фигури Димитър Пенев и Люпко Петрович. В петте оставащите мача до края на сезона ЦСКА записва 4 победи и едно равенство.